В периода, когато Средновековна Западна Европа тъне в духовен мрак и неграмотност е обхванала всички слоеве на феодалното общество, когато църквата наказва със смърт всеки дръзнал да оспорва библейските канони, тук, в България е царувал научен разцвет.

Ярък пример за развиващата се култура в България през този период е книжовникът Йоан Екзарх..Той има задълбочени знания по астрономия, познава подробно системите на Аристотел и на Птолемей за строежа на Вселената. Чрез неговите съчинения – “Богословие” (”Небеса”) и “Шестоднев” – тези системи стават известни в България, Русия, Сърбия и Румъния. Два века по-късно те стават известни и в цяла Западна Европа.

Задълбочените знания на Йоан Екзарх във всички области на науката му дават възможността да проникне във физическата същност на явленията и да изкаже схващания, с които изпреварва с векове епохата, в която живее. Разпространението на неговите трудове разкрива на книжовниците и на духовниците в тези страни, възможността да се запознаят с неговите възгледи за Вселената.

Той оспорва и вярванията на астролозите, че движението на небесните тела влияе върху съдбите на хората. Йоан Екзарх дава подробни сведения за видимото по небето движение на Слънцето и на Луната, за затъмненията и за календара. Говорейки за устройството на света, Йоан Екзарх излага както примитивните представи на Библията, така и геоцентричната концеп¬ция на древните гърци. Той обаче не се съгласява, че Земята е равнина, както утвърждава канонът. Следвайки Аристотел, той я приема за кълбо. И аргументира своята теза с движението на небесната сфера. Това кълбо според „Шестоднев” на Йоан Екзарх „се върти непрекъснато и се движи око¬ло себе си”. Не само Земята е кълбо според българския книжовник. Такава е формата и на останалите космически тела — Луната, Слънцето, звез¬дите. Това според него се вижда от фазите на Луната. Ако тя нямаше „обла форма”, не биха се наблюдавали лунните фази, „тя не може да нараства, нито да намалява, по-голямата й част да бъде тъмен кръг или извита на двата си края, да бъде наполовина”. При това „трябва да се знае, че Луната се осветява от Слънцето”, казва Йоан в „Богос¬ловие”. „И ако Луната е създадена така, ясно е, че и другите звезди имат обла форма” , заключава книжовникът в своя „Шестоднев”.

Книгата е доказателство, че по време на Златния век у нас е имало голям брой отлично подготвени по астрономия книжовници и учители, които компетентно са отразявали в своите съчинения или по време на преподавателската си дейност наблюдавани от тях редки астрономически явления. Йоан Екзарх описва поетично романтични моменти от астрономическите нощни наблюдения. Ето един пример: ”Ако ти, читателю, някога, погледнеш към нощното небе и видиш необикновената звездна красота, ще си помислиш за Създателя на тази хармония, ще се възхищаваш как той е изпъстрил небето над нас със звезди – като с красиви цветя…”