Италианците Фабио Триоло и Саверио Ла Франческа изобретиха „био-изкуствен“ хранопровод, с който вече три месеца живее съвсем нормално 75-годишен американец.
Първият от двамата учени е директор на отделението за клетъчна терапия към Университета в Тексас, а вторият е професор по кардиохирургия в медицинския факултет на римския университет „Ла Сапиенца“. Ла Франческа е също така президент на биотехнологичната компания „Биостейдж“, която е разработила технологията за важната „резервна част“ на човешкия организъм.
По принцип хранопроводът е изработен от стволови клетки, взети от мастната тъкан на пациента, които са положени върху специална синтетична матрица и „отгледани“ там до пълното й покриване. Присаждането на изработения в лабораторията на Фабио Триоло орган е извършено на миналия 4 май едва след като специализираната в контрола на лекарства и храни американска институция „Food and drug administration” одобрява използването му.
Следва хирургическата интервенция върху страдащия от рак на хранопровода пациент, която е извършена от професор Ла Франческа в клиника в Хюстън. Той е изрязал туморната част на естествения орган, след това е присадил „био-изкуствения“ и само след няколко дни пациентът е поел първата храна чрез него.
Според Триоло в момента била на приключване фазата на изграждане на нов хранопровод от останалите здрави клетки на изрязания, които са били съединени при операцията със стволовите клетки на изкуствения орган и заедно започнали да покриват синтетичната матрица. Тя пък щяла да бъде извадена от пациента, след като новият орган се оформел окончателно.
На среща с журналисти в Рим Триоло и Саверио обясниха, че смятат разработения от тях метод за лечение на рак на хранопровода и други негови увреждания за ефикасен и перспективен. Скоро щели да бъдат направени други операции, засега в САЩ, но до година – две и в Европа. На въпрос дали технологията им не може да се приложи и за изработване на „био-изкуствени“ сърца и бъбреци, те отговориха отрицателно. Или поне засега работата не можела да стане, тъй като тези органи били далеч по-сложни от хранопровода и изработването на някаква „носеща матрица“ изисквало много усилия и време.
