и Иван Стефанов Гешов (1854-1932)
Иван Евстатиев Гешов (1849-1924)
Двамата са родени в Пловдив, където активно функционира търговската къща на бащите им „Братя Гешови“, успешно работеща с Виена, Цариград, Манчестер. Именно в известния град на английската промишленост завършва образованието си Иван Евстатиев Гешов. Завърнал се в Пловдив, той сътрудничи на вестник „Таймс“. Заради поместените си тук дописки за жестокостите при потушаването на Априлското въстание е арестуван и осъден на смърт през 1877 г. Спасява го намесата на международната общественост. По впечатляващ начин това е описано в „Записките на един осъден“ и в „Спомени из години на борби и победи“, които публикува през 1916 г.
Активни политици и държавници в България до Първата световна война, братовчедите са оставили мемоарни свидетелства за битието и дейността си, сред които особено впечатляват тези на Иван Евст. Гешов. Ето пример как ярко представя той своя учител Йоаким Груев: „Когато, с вирната глава, с наметната, зиме, връхна дреха, с бърз ход, той влизаше в салона, за да мине през него в класните стаи, неговото отеческо назидание – „не гълчете“ – действаше толкоз бързо, колкото и ефикасно. Ние всички се смълчавахме. Салон и класни стаи чувствуваха, че не учител гръмовержец, а жрец на храм влизаше, за да свещенодействува в него“. След това пластично изображение авторът обобщава:
Милият еклектизъм, който председателствуваше при избора на предметите, що Груев ни преподаваше, като че разви у мене и у моите другари оново всестранно любопитство, оня ненаситен глад за разнообразна наука, които отпосле тъй много допринесоха, за да се развием ние и да се приготвим за това, що станахме.
Големи, значителни хора са станали!
Странно защо в града липсват знаци за присъствието на тези мъже, паметни личности в пловдивския и в националния живот. (Като се изключи една улица, наименувана погрешно „Иван Стефанов ГешЕв“!?) Нищо тук не напомня и за близките до тях двама приятели, от които с изключителни духовни заслуги е юристът, публицистът, големият интелектуалец и обществени
Владимер Янев
тагове: писателите, Възраждането,