В митологията и семиотиката* дървото е известно още като Космическо, Кабалистично И Дърво на живота. Със своята изправеност и насоченост нагоре, то принадлежи към символите на вертикалността. Дървото олицетворява цикличния характер на Космическата еволюция – живот, смърт и възпроизвеждане в образността на раззеленяването и окапването на листата всяка година. В корените на дървото живеят дребни подземни животинки, в клоните и над короната се подслоняват и летят птици – по този начин Д. свързва земния и небесния свят. Нещо повече, то обединява всички елементи - водата циркулира със соковете му, въздухът подхранва листата му, със самото дърво разпалва огънят и т.н.
Дървото е един от най-разпространените растителни митологични символи на организираното космическо пространство. Д. въплащава идеята за триделното разпределение на света във вертикален план. Короната олицетворява небосвода (горния, небесния свят) с неговите реални и свръхестествени обитатели – Бог, ангели, светци и птици. Стволът разделя Небето от Земята и съответства на средни, земния, човешки свят. Корените символизират долния, подземния свят, обитаван от демоните на мрака и водата, чиито зооморфни митологични превъплащения са тези на змията, видрата, къртицата.**
Световното Д. изразява архаичната представа за възможността да се преминават границите между Долния, Средния и Горния свят. В този смисъл Д. се интерпретира като път към света нанебесните богове или подземните зли сили.
При египтяните представата за Световното дърво е по-слабо изразена. Въпреки това в древен Египет за различните богове се казва, че са произлезли от дърво, а дървесните култове били разпространени из цялата страна край Нил. Дървото, особено финиковата палма или сикомората се смятала за един вид дърво на живота.
Универсалният и централен характер на Д. дават възможност, то да се третира като Космическо Дърво, Дърво на Света или Ос на Света. То е символ на отношенията, които се установяват между Земята и Небето. В християнските традиции Д. асоциира с Дървото на Живота и с Божественото проявление, тъй като символиката на Д. отвежда към Зараждането на света, към Първия Завет и към Новия Завет, към Дървото от което е направен Кръста и към идеята за Възраждане. Самият Исус чрез метонимично*пренасяне на значението,е символ на Световното Дърво, на Стълбата и на Оста на света. Дървото е символ и на плодородието посредством въплатената в него идея за биологично развитие и еволюция. Д. се разглежда и като източник на живот, понеже в него е концентрирана жизнена енергия, способна да даде нов живот.
Символиката на Д. отвежда и към идеята, че то е едновременно и фалоса матрицата,олицетворявайки плодовитостта и увеличаването на семейството. Въпреки всички положителни алегории на дървото, то може да се разглежда и като Дърво на смъртта. От Дървото на Живота е направен кръстът, чрез който се минава по пътя от смъртта и пречистването към светлината.
Във ведическа Индия жертвения стълб е направен от дървото, олицетворявано със Световното Д. Стълбът и Д. символно се сливат в едно и се превръщат в Ос, която свързва Небето и Земята. Според Библията, Световното Дърво се намира по средата на Рая и дарява безсмъртие.
В юдеизма Св. Д. е известно като Кабалистично дърво, представлявано от 10 Сефирота, символи на 10-те превъплащения на божеството, на 10-те аспекта на Вселената и на 10-те елемента на човешката психология.
Най-разпространения вариант на Космическото дърво “се намира в средата на вселената и подобно на Ос поддържа трите свята (на боговете, на хората и на мъртвите, б.а.). В централните и североазиатски митологии неговите седем или девет клона символизират 7-те или 9-те небесни нива, тоест седемте планетарни небета”. (М. Елиаде, “Образи и символи”).
Българска обредност и символика: Редица елементи от българския обреден реквизит се интерпретират като еквивалент на Дървото на живота, напр. бъдника, тояжката на коледарския цар и суровакницата, сватбеното знаме, кумовата пръчки и др. В българските народни вярвания и обичаи, ролята на Световно дърво изпълняват най-често дъбът, яворът, орехът и борът. Традицията строго забранява сеченето или кършенето на клони от такива вековни дървета, под които в миналото се извършвали разнообразни чествания и церемонии, свързани с приношения и курбани.
В по-абстрактен план Световното дърво се осмисля като митологично съответствие на човека и неговия дом, тълкувани като своеобразен микрокосмос, развиващ се по законите на макрокосмоса (вселената).
