„Все пак има българи, които мислят, че нашият език не се отличавал с Бог знае какви големи достойнства. …Онзи, който познава останалите славянски езици, лесно може да се увери, че класическият език на славянството и днес е здравата мускулеста наша реч. Който пък познава и други западни езици и има възможност да сравнява и с тях, той съвсем не може да се отнася пренебрежително към българския. Езикът ни е много хубав и много по-съвършен, отколкото предполагаме; но бедата е, че той се знае твърде зле от голяма част на образованото общество. (сп. „Родна реч”, 1938 г.)
Людмил Стоянов
„Хилядогодишната история на нашия писмен език е ярко доказателство за неговата жизненост и устойчивост. В този дълъг период той издържа изпита на времето, остана в основта си несъкрушима спойка на народното единство, крепител на националното съзнание.“ (Сб. Людмил Стоянов за литературата, изкуството и културата, София 1959г.)
Ангел Каралийчев
„От далечни времена иде нашия роден език. Той е преминал през дебрите на хилядолетията, застинал е по страниците на старите пергаменти, изписани с парче перо в мрачни и студени килии, вдъхнал е неугасим живот на песните и приказките, звънтял е като чук върху наковалня в книгите на новите книжовници. Колко пъти насилниците отнемаха свободата на българския народ и къшея от устата му вземаха, и вериги слагаха на нозете и ръцете му, но родната реч никой враг не можа да окове в желязо!“
Любен Каравелов
„Секи народ трябва да се хвали със своя език, трябва да открива и да се опознава с неговите богатства, а ние българете вървим наопаки… В езика, като в огледало, се види самия народ със своите доствойнства, със своите погрешки, със своето образование и понятия, с една дума, езикът и народните песни са копие, което изображава самия народ и неговата история.“ (вестник „Свобода“ от 19 февруари 1870г.)
Александър Теодоров Балан
„Не стига само да си роден българин, научил да говори български, да чете и да разбира български книги; потребно е нещо повече – потребна е езикова просвета.“
