Със сигурност всички помним следната картинка от часовете по чужд език или литература през ученическите си години: има един текст, който учителят иска класът да прочете. За тази цел учителят посочва първия ученик, който ще прочете първия абзац. Ученикът с мъка прочита изречението, стараейки се да не прави грешки в произношението, за да не бъде коригиран от учителя. През това време останалите ученици трескаво изчисляват кой абзац ще се падне на тях и си го четат под носа, за да не допускат грешки, когато дойде техният ред да четат пред целия клас. А текстът си минава покрай ушите им при пълна липса на разбиране на смисъла му.
Звучи ли ви познато? На мен – определно да. Това ми се е случвало в часовете по литература, където всеки ученик трябваше да прочете откъс от разказ или репликите на герой от шекспирова пиеса. А в часовете по френски език ни караха да четем на глас пасажи от текстове и да отговаряме на въпроси към тях. Това ми се струваше безпредметно и мъчително занимание, чиято цел аз така и не можах да проумея.
Което ме води до следния въпрос: защо има толкова много учители, които карат учениците си да четат на глас, при условие че самите те имат спомен от това като нещо стресиращо и непродуктивно?
Предлагам да се вгледаме в проблема. На първо място, нищо чудно и да е по навик. Като учители правим някои неща просто защото нашите учители са ги правили, или пък защото така са ни учили. Това определено не са достатъчни причини да правиш нещо, макар че представлява естествена стратегия за имитация в процеса на подготовка и развитие на учителя.
На второ място, някои го правят само като средство за упражняване на контрол върху учениците. Чрез индивидуалното четене се налага структура и дисциплина в един клас от палави деца – това е начин да ги укротим и да ги върнем в учебния процес. Само по себе си това не е толкова лошо – въпреки че аз твърдя, че занимание, чиято единствена цел е да създава ред, няма стойност от гледна точка на ученето. Има други видове упражнения, които изпълняват и двете цели, например мълчаливото писане или едно добре изградено упражнение за диктовка.
Тук стигаме до споделяното от някои учители схващане, че четенето на глас може да развие уменията за четене или да служи като инструмент за идентифициране на проблеми с произношението. Категорично се противопоставям на тези виждания и искам да обясня защо.
На първо място, четенето наум и четенето на глас са РАЗЛИЧНИ неща. Те изискват различни умения, които се прилагат в различни ситуации. Представете си как четете самостоятелно и как четете на глас. Ежедневно четем книги, вестници и списания, реклами по билбордовете, рецепти, инструкции за ползване. В почти всички такива случаи ние четем наум – рядкост е човек да си чете вестника на глас в кафенето, нали? Четем на глас, когато правим представяне или изнасяме реч, може би когато четем приказка на детето си или когато искаме да споделим нещо току-що прочетено с някой друг. Ясно се вижда, че ситуациите са напълно различни и всъщност в обичайното ежедневие не ни се налага да четем на глас много често. Трябва да отбележим, че когато четем на глас, обикновено става въпрос за предварително прочетен или подготвен текст. Например ако изнасямe реч, обикновено я подготвяме писмено, после я упражняваме много пъти, преди действително да излезем пред аудиторията. При изнасянето на реч ние не виждаме текста за пръв път – иначе можете да представите колко слаба ще излезе тя!
В това именно се състоят моите възражения спрямо четенето на глас в час. За начало, четенето на глас не е естествено умение, което всеки притежава, още по-малко на чужд език. При това не е и особено полезно умение, освен ако учениците ви не възнамеряват да стават политици или някакъв вид оратори. Само че когато казваме на учениците да четат на глас, ние ги принуждаваме да правят точно това. Дори ако искаме да го подготвим за оратори, нерядко ги караме да четат без предварителна подготовка с текста. Така че има ли нещо чудно в това, че те не се справят, че се запъват на изреченията, че произнасят неправилно думите, че не схващат съдържанието на това, което четат? Ако ме накарате да направя същото на английски език – или аз вас на вашия майчин език – сигурно няма да сме по-различни. Една такава задача изисква толкова много процеси, че учениците не знаят върху какво да се съсредоточат (произношение? смисъл? паузи и пунктуация?), а и не получават достатъчно добри наставления от учителите си каква е истинската цел на четенето на глас. Получава се така, че не могат да се справят и всичко излиза несполучливо. Хайде опитайте се да жонглирате, да рецитирате стихотворение и да готвите едновременно – о, между другото, стихотворението трябва да бъде на език, който не владеете много добре! – дали ще ви се удаде с лекота?
Другото нещо: учителите често казват, че карат учениците си да четат на глас за по-добро произношение. Донякъде тук има повече резон – макар че лично аз не вярвам в това, най-вече с оглед на споменатото по-горе. Да започнем с въпроса: Учениците ви знаят ли, че това е смисълът от четенето им? В края на краищата, ние четем заради смисъла, за да получим информация или да се забавляваме – дали за учениците е ясно, че трябва да се концентрират САМО върху произношението и да не се притесняват за смисъла на думите и изреченията? Или трябва сами да се досетят? Виждал съм редица уроци с четене в клас, където учителят не е изяснил това в прав текст. Да не говорим, че обикновено от учениците се очаква да отговарят на въпроси към текста след прочита му – което ги кара да мислят, че произношението не е водещо в задачата. На второ място, не съм напълно убеден, че четенето на глас е начинът да се подобри произношението. Забелязали ли сте, че учениците обикновено имат по-лошо произношение при четене? Аз съм го забелязал. Често бъркат думи, които при говорене казват с лекота. Отново това се дължи на проблема с претоварването на мозъка със задачи – концентрация върху смисъла, върху произношението, върху паузите – и съвсем естествено е определени аспекти от всяка зачада да страдат. Предизвиквам ви да вземете случаен текст на родния си език, който виждате за пръв път, и да го прочетете на глас. Проследете грешките, които ще направите в произношението. Обзалагам се, че ще има поне няколко!
Ето защо считам, че има няколко причини да не се чете в клас: преживяването неизбежно е стресиращо и в края на краищата – демотивиращо за учениците; не е естествено като занимание – тъй като в повечето случаи четем наум с цел да възприемаме съдържанието; и последно – не е най-ефективният начин за проверка на произношението на учениците, понеже в такива моменти те трябва да обръщат внимание на много неща едновременно, в резултат на което не могат да покажат най-доброто от себе си откъм произношение.
Това са моите аргументи срещу четенето на глас в часовете по чужд език. Въпреки всичко съм любопитен да чуя различни мнения от другите учители – дори съм готов да променя своето!
– дали ще ви се удаде с лекота?