През 2016 г. Звездин Бесарабов, тогава ученик в 10-ти клас, бе отличен от президентските награди на БАИТ, за създаването на ArduWrite – машина, която може да пресъздава естествения почерк на всеки човек. През август 2017 г. той бе поканен в Берлин да представи изобретението си на събитието на Wacom – Connected Ink пред лидери в индустрията.

Сега Звездин Бесарабов е един от 24-те гимназисти от България, които се завърнаха от стаж в ЦЕРН през септември. Нашата страна е в първата петорка от 25-те страни членки на ЦЕРН, поканени да изпратят свои ученици стажанти на обучение при ускорителите на частици. Там те бяха разпределени в работни групи, които да съставят свои проекти, с помощта на наши сънародници, учени от ЦЕРН.

Проектът, в който участва 16-годишният Звездин, е свързан с подобряване работата на компютърната система на експеримента „АТЛАС“ – най-големият експеримент в градчето на ускорителите на частици. Проектът, който е в развитие, има реалния шанс да бъде приложен.

Какво Ви привлече към ЦЕРН и как Ви избраха за стажа там?
ЦЕРН е световно известен и е един голям връх в познанието. Тази стойностна и висша наука, която се развива там, ме привлече, защото бих искал да разбера какво стои в основата на явленията на физическия свят. Нещо, което физиците също се стремят да си обяснят. И много исках да видя точно по какъв начин специалистите в ЦЕРН създават наука.

За първи път ЦЕРН предоставя стаж за ученици над 16 години. За това ученическо стажанство, тази година са избрани 5 държави от 25-те членки на ЦЕРН, следващата година ще са още пет и т.н. И радостното за нас е, че България е в първата петорка.

Изборът за участие за стажа в ЦЕРН се състои в представяне на класирания в състезания и лични разработки, с които кандидатът да докаже защо е сред подходящите да се докоснат до тази страна на науката.

В ЦЕРН канят не само физици, а и доста участници от други области на науката. Какви са те?
Там чиста физика няма – и физиците пишат компютърни програми. Реално погледнато, всичко е свързано освен с физика и с математика и информационни технологии. Почти цялата дейност, което се върши в ЦЕРН, изисква работа с компютри и програми.

Какво е за Вас е най-същественото постижение в ЦЕРН? Какво се случва в системата на този „висш пилотаж“ на науката?
С помощта на ускорителя на частици учените се опитват да разберат фундаменталните закони на Вселената – откъде е започнало всичко в света около нас, как се е сформирало всичко съществуващо? Стремят се да достигнат до истината от какво е структурирана материята – до най-малкия детайл. Защото атомът не е едно цяло, а изграден от много, много съставни подчастици.

В ускорителя протони се ускоряват почти до скоростта на светлината, като от това се увеличава тяхната енергия и маса. От сблъсъка на два противоположни снопа протони се получава изобилие от други частици с различни свойства и същност. Те са засечени и подлагани на изследване и така учените започват да проникват в тайните на Вселената. Това са фундаментални феномени, които още не разбираме. Цялата Вселена засега изглежда , че действа на базата на тези феномени. Ако разгадаем това, надявам се, ще можем да разберем как функционира всичко в този свят.

Когато размишлявахте за тайните на Вселената, споменавахте ли там думата „антиматерия“?
Да, тази дума лети из пространството. Антиматерията е свързана индиректно с ускорителите, които сблъскват частици. Има много странични експерименти – за създаване на антиматерия и изследване на свойствата й, за създаването на тежки радиоактивни йони и др. Най-силно ме вълнува експериментът свързан с антиматерията, когато сблъскват протон в една статична мишена. Шансът да получат антипротон е един на милиард, но учените успяват да го получат и го съединяват с антиелектрон (взет от разпада на друг йон). Така получават антиводород и изследват неговите свойства. Но проблемът при тази антиматерия е, че тя много лесно изчезва, анихилира се, щом срещне материя.

Колко ученици от една страна участват в програмата за стажанство и с какви интереси са те? 
От всяка страна има по 22 участници, но специално групата от България беше от 24 души, защото е имало подходящи кандидати, с добри възможности, от които е било трудно да изберат.
Учениците са от всяко кътче на България – предимно математици, физици и информатици. Обединяващото между всички е интересът им към физиката.

Сигурно са ви допуснали на опознавателна разходка при самата апаратура. Какво впечатление Ви остави съоръжението?
Не ни пуснаха точно при ускорителя, тъй като при ускоряването и сблъскването на частиците се излъчва много радиация. Забранено е на когото и да било да слиза долу. Но ние разгледахме страничните експерименти – фабриките за антиматерия и за тежки йони. Имахме възможност да видим мястото на един от експериментите, където се сблъскват частици – при пръстена на ускорителя. Картината е грандиозна – навсякъде е окабелено и изпълнено с високотехнологични съоръжения.

В ЦЕРН работят 90 българи. Как Ви посрещнаха те? 
От България са изпратени 50 учени, а останалите 40 са специалисти с българска националност, дошли от други държави. Ние се срещнахме с някои от тях и много от тях ни станаха ментори. Бяхме разделени на 12 екипа, на всеки от които се падна по един ментор за разработката на определен проект.

Българите бяха много приветливи и добронамерени към нас, правеха всичко възможно да ни е колкото се може по-приятно пребиваването в ЦЕРН. Подаряваха ни сувенири, събираха средства помежду си, за да ни направят изненади, най-впечатляващата от които бе разходка с лодка из Женевското езеро. Като ментори се стараеха изключително много да ни запознаят с работата на това научно градче на бъдещето.

Какъв беше проектът на вашия екип?
Менторът на екипа ни, д-р Иван Глушков, работи по дистрибутиране на задачи за хилядите компютри в експеримента „АТЛАС“. Там се засичат изключително много данни от сблъскването на частици и те се изпращат към един голям център с 18 хил. компютърни ядра. Задачата ни бе да създадем инструмент, който позволява лесно и точно локализиране на проблеми в устройството на компютрите. Проектът проследява процесите и състоянието при компютрите в реално време и илюстрира това на множество уеб страници чрез графики и таблици. Крайната цел е по-лесен начин специалистите да наблюдават и откриват проблеми в системата. Работата по този проект доведе до резултати, но има още с какво да бъде усъвършенстван.

Какво отличава експеримента „АТЛАС“?
„АТЛАС“ е един от четирите главни експеримента в ЦЕРН, най-големият по размери. „Алис“ се занимава със сблъскване на тежки йони, а друг се занимава с „черна“ материя и „черна“ енергия, като се опитва да разкрие тяхната същност.

Какво се случи с представянето на проекта Ви ArduWrite в Германия? 
Точно преди стажанството в ЦЕРН, бях поканен от световния производител на графични таблети Wacom да представя ArduWrite на тяхното събитие в Берлин – Connected Ink.

ArduWrite е машина, която разучава ръкописния почерк на всеки човек и после автоматично превръща компютърен текст или глас в съответния ръкописен почерк, с химикалка върху лист хартия.

В Берлин демонстрирах моята разработка пред 120 лидери в индустрията, шефове на компании и свързани личности със света на дигиталното мастило, което е сферата на Wacom.

Интервюто взе: Сияна Синева

https://news.bg/interviews/zvezdin-besarabov-dumata-antimateriya-leti-iz-prostranstvoto.html?utm_source=Push+Notifications&utm_medium=article&utm_campaign=%D0%97%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B8%D0%BD+%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%B2%3A+%D0%94%D1%83%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0+%22%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%22+%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8+%D0%B8%D0%B7+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE

 тагове:Звездин Бесарабов, думата,  антиматерия