Постоянно уседналото население се придвижва  към други земи с подходящи условия. Прехраната се осигурява от зърно,посято на завоите на реките  и заливните през пролетта тераси. Кучето вече е помощник на човека,пасищата са подходящи за ползване през цялата година. Чрез реките се достига не само навътре в днешната територия  на България, но и далеч от Европа, по река   Дунав и притоците й.

В онази далечна епоха, земите северно от Варна са онази контактна земя на уседналите земеделци и скотовъди с номадите- средище за  за размяна на предмети, идеи и вярвания. А номадите значително по- бързо развиват своя капитал – животните, поради бързото им преместване- нещо, което не се налагала на земеделците.

Средищното място на Варна я превръща в център на значително по- високо  развито  в икономическо и културно отношение място от останалите земи, център на най- ранната и автономна цивилизация. Добиването на мед, злато, ускореното развитие на металургията и развитието на търговията, дават нов тласък в развитието на живота на човека в тези земи. Използват се лодки-еднодръвки, появяват се предмонетни форми.

Досегашните археологически изследвания на територията на Европа, Близкия Изток и около Черно море не показват такива находки, като  тези на варненския некропол и потъналите от езерата селища. В района на Кавказ, където по късно се развива бронзовата епоха с добиване на злато  и производството на бронз, не са известни находки и производство на метали.

Очевидни са многобройните доказателства в края на енеолитната епоха или на варненската цивилизация, и то в района именно на Северозападна България

д.и.н. Сергей Иванов

предостави Мария Герасова- Спасова

Следва продължение