Човешкият организъм функционира най-добре при определени температури.Те не са еднакви за хората от различните раси,религии или пол.Голямо значение има и климатичния пояс,който обитават.Организмът на ескимосите може да издържи на много ниски температури и екстремални условия.Обратно тези,които живеят в умерените ширини са адаптирани най-добре към година с четири ясно обособени сезона- есен,зима,пролет,лято.Дори,когато живеят в еднакви географски области индивидуалните особености на тяхното тяло, позволяват да съществуваме в екстремални условия или напротив, да не са в състояние да се приспособят към тях.“Граничните“ състояния се използват и в преносен смисъл.Интензивната умствена или физическа работа води до сериозно напрежение и натоварване на физическите и психическите системи на нашето тяло.Те буквално „кипят“ от активност и многократно увеличават капацитета си за действия.
Цели раздели от физиката,химията,геологията се занимават с изследване на промените,които настъпват в телата,когато бъдат поставени при различни от нормалните условия.Обикновено след преминаването на такова състояние, обектите на изследване променят сериозно своите свойства, а хората достигат до нови нива на разбирането за себе си и заобикалящия ги свят.Именно, прехода от едно състояние в друго,позволява на човешкия свят най- адекватно да отговори на предизвикателствата на социалната и природна среда.Способността ни да се справяме на пръв поглед непреодолими прегради, може да бъде основен критерий за оценка на действителния ни умствен и физически потенциал.
Henri Victor Regnault/Рено// 1810-1878/ е френски физик и химик.Осем години след смъртта на родителите си се премества в Париж. През 1832 година завършва Висшето минно училище.Специализира органична химия, при великия химик Юстус Либих в Гисен/Германия/.Там синтезира химичните съединения винилхлорид и поливинилхлорид.Става професор по химия в университета на Лион /Франция/.От 1840 год. е професор по химия в Парижката политехника.През 1843 година прави детайлни изследвания въз основа на които, изработва цифрени таблици,показващи свойствата на парата, които са публикувани през 1844 година.За тях получава медала „Румфорд“, на Лондонското кралско дружество През 1854 година е назначен за директор на най- голямата порцеланова фабрика на Франция в Севър.
Рено изработва чувствителни термометри, хидрометри, хипсометри и колориметри,с които измерва специфичните топлини на много субстанции и коефициента за повишаване обема на газовете.Открива, че при загряване, различните газове повишават по различен начин обема си, и че прочутия закон за разширението на великия Роберт Бойл може да се разглежда само като приблизително валиден, за топлинните свойства на газовете.Той е един от създателите на термодинамиката и учител на големия английски учен Уйлям Томсън /лорд Келвин/.За първи път в историята на науката, с прецизната си апаратура измерва свойствата на газовете близо до точката им на кипене. През 1871 година, лабораторията му в Севър е разрушена, в резултат на Френско-пруската война.В нея загива и сина му.
Със своите изследвания и живо,т Рено дава пример за „кипящо съществуване“