ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Потъването на бреговете на тогавашния Варненски залив и оставането и за винаги под водите, е природен, не краткотраен катаклизъм, обхващащ значителна  територия, свързана със значителни  промени на климата в цяла Европа. Този потоп е с обхват и значение, запазени и принесени  в паметта на живущите след това в Двуречието,записан в техните митове и легенди, доразвит  в шумерските писмени паметнице и така внушително по-късно, интерпретиран в Библията.

Този потоп, както и последният през 3761 г. п. н. е.  в Шумер, който заличава цевилизацията на Ел Обейд, спира влиянието  на Кавказката (Варненско-Черноморската) цивилизация още към края на IV хилядолетие пр.н.е. влияние, което се дължи и на пренасянето именно от тук и усвояване на земеделието и скотовъдството в Централна и Западна Европа. В продължение на стотици години, културните влияния и промени в духа и бита  на човека на запад от Варна, са били под влияние на достиженията на хората от тази първа цивилизация. Най- новите изследвания показват по недвусмислен начин, че след Космическата катастрофа и Потопа от 9570 г.пр.н.е. тук започва, и по- драстичен начин завършва предисторията  на света и първобългарите- именци, известни като по- късно под други имена на Шумер и Акад.

Големият потоп на Балканите идва от Средиземно море, чиито води нахлуват в поречието на вливащите се в него реки. Голямото неолитно селище в днешния град Кърджали е заличено от морската стихия. Единствено високите Родопи предпазват Тракийската  низина от възможността да се превърне  в дъно на воден басейн.Този потоп от VI хилядолетие пр. н. е. е главната приична, принудила част от палеолитните индоевропейци, главно бъдещите готи и балто-славяни, да се преселят към днешна Балтика. Но той изиграва и друга съществена роля за развитието на човешкото общество. А в Балканския полуостров остават главно протобългарски племена, които са започнали и продължават  развитието на неолината цивилизация.Това довежда до преминаването от присвояваща икономика към производство на материални блага, което от своя страна обособява уседналия начин на живот.

Създадените наченки ва земеделие и тук, както и през VI хилядолетие пр.н.е. на Баланскя поруостров, в Близкия Изток и Азия, започва да се превръща в главен отрасъл за препитаване.

В центъра на тези събития, попадат племената от  протобългарски генезис.

 д.и.н. Серегй Иванов

прдостави Мария Герасова- Спасова