Тодор Христов Пиперевски е виден български индустриалец, революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация и дарител, направил едно от най-големите частни дарения в българската история
Биография
Бизнесмен
Пиперевски е роден в бедно семейство в град Щип, тогава в Османската империя. След 1878 година Пиперевски се установява в новосъздаденото свободно Княжество България.[1] Става едър търговец и акционер.[2] Заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество „Савов–Пиперевски“. В 1926 г. дружеството заедно с Никола Чилов, директор на химическата фабрика в Костинброд, изкупува акциите на предприятието от Френско-българската банка. След смъртта на Чилов в 1936 година наследниците му изкупуват по-голямата част от дяловете и фабриката става най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, в който Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. Пиперевски създава и тъкачната фабрика АД „Марица“ в Пловдив. Фабриката има 150 стана, съвременно апретурно и бояджийско отделение, големи производствени сгради и складове. Пиперевски има акции от АД „Българска Оризарна“ и АД „Реколта“ (Пловдив).
Македоски деец
Акция на Македонската народна банкас подписа на Тодор Пиперевски
Включва се в революционното движение на македонските българи и става касиер на ВМРО.[3]След убийството на Тодор Александров, Пиперевски предава организационните суми на Иван Михайлов, който става новият лидер на ВМРО. През 1928 година влиза в управителния съвет на Македонската народна банка.[6] Касиер е на ВМРО до забраната на организацията от деветнадесетомайското правителство. След преврата е интерниран.
Тодор Пиперевски умира в София на 10 септември 1942 година.
Дарител
Тодор Пиперевски развива мащабна благотворитлна дейност. Пиперевски няма преки наследници и със завещание от 2 юли 1942 г. завещава всичките си акции и активи от АД „Н. Чилов“ на стойност над 100 милиона лева на българската държава. [8] Пиперевски иска да се учреди фонд при министерството на вътрешните работи и народното здраве, като от от лихвите на капитала на дружеството да се изпращат периодично на специализация в чужбина по посочените специалности по двама лекари от освободена Македония, като издръжката им бъде съобразена със стандарта на живот в съответните страни, за да могат те да се посветят само на научните си занимания. Лекарите при завръщането си се задължават да работят в продължение на една година в Щип или в друго здравно заведение в българска Македония. Според Пиперевски македонските българи, поради продължителното робство са се посветили на революционната борба, и са оставили на заден план професионалното си развитие:
„ |
Сега, когато тази свобода е вече осъществена, аз искам да се даде на такива млади способни македонци да добият възможност чрез специализиране в чужбина в областта на вътрешната медицина и хирургия-урология да усъвършенстват своите познания и с това да бъдат полезни на здравното дело на страната.[1] |
“ |