Когато говоря за писменото слово, за неговото тълкуване, зна- чимост, място за обществото и неговото развитие, бих го опре- делил като пъзел, поради неговата разнопосочност от послания.То трябва да намери своя читател или публика. Имам пред- вид различните възрасти, прослойки в обществото с техните вълнения, изисквания, стремежи и взаимоотношения.Писменото слово, това е книжното тяло – книгата. За да си отговорим, има ли място книгата в днешния забързан свят– света на свръхтехнологиите, компютрите; любовта и при- вързаността, редом с които вървят омразата, завистта и престъпността. Всички тези качества у човека, положителни или отрицателни са залегнали в творчеството на всеки автор било в белетрис- тиката, поезията и други жанрове на съвременната литература с изискан стил, силата и убедителността на словото. Художествената книга е неизчерпаем източник – извор на знания, които ще обогатят нашия кръгозор, и ще ни служат за цял живот, в нашата работа, за да се чувстваме качествени хора и дос- стойни граждани. Тя е дала мъдрост на нашите родители, дедите и и прадедите ни. Книжното тяло е прозорец към вселената, света и ни дава възможност за откриване на нови светове, да се вгледаме в себе си, да опознаем и разгадаем както в своя, така и заобикалящия ни свят. Книжното тяло ни разкрива един коренно различен свят, в сравнение с този, който живеем. Книгата е израз на еволюцията на човешкия.На база на еволюцията на човешкия ум, се развива и усъвършенства книгата; от глинената плочка, папирус, пергаментовия свитък, до съвременния ù вид, включително и електронен вариант. Българската книга е неразделна част от историята на човечес- твото. Едно от тези незабравими произведения е „История Славянобългарская” на Паисий Хилендарски, която е изключително и и неоспоримо доказателство за силата и достойнството на писаното слово. Основно и характерно течение, концепция, философия, начин на мислене и писане, които отричат предхождащия го модернизъм е постмодернизма. Той е тясно с психоанализата, феминизма и из- следванията на пола и рода. Значително място в съвременното книгоиздаване и книгораз- пространение заемат произведенията на Алек Попов, Милен Рус- ков, Деян Енев, Георги Господинов, Емил Кондрат, Емил Андре- ев, Емилия Дворянова, Неделчо Богданов, Богдан Русев, Людмила Филипова и др.