Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица. Дошла Кума Лиса под гнездото и рекла:
-Косе Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и мама на гости, ще им сготвя чорбица. – Косенцето и дало едно яйчице.
На другия ден пак дошла Кума Лиса и рекла: -Косе Босе, дай ми яйчице! Дойдоха ми бате и кака на гости.
Косенцето пак и дало едно яйчице. Днес тъй, утре туй – останало Косенцето само с едно яйчице.
Дошла пак Кума Лиса и рекла: -Косенце Босенце, дай ми яйчице! -Нямам, Лиске – отговорило Косенцето. -Като нямаш, тебе ще изям!
Заплакало Косенцето. Дало си и последното яйчице.
На сутринта минало куче през гората. То видяло Косенцето, че плаче и попитало: -Защо плачеш, Косе Босе? -Как да не плача, кученце. Всяка сутрин идва Кума Лиса и ми взима по едно яйчице. Взе ми ги всичките. Не можах да си излюпя пиленца. Тази сутрин пак ще дойде. Нямам какво да и дам. Сега мене ще изяде. -Не плачи, Косе Босе! Аз ще се скрия ей тук в шумата. Като дойде Кума Лиса да ти иска яйце, ти и речи: “Нямам, Лиске, яйчице. Ей там в шумата има кокошнчица. Вземи нея.”
Кучето се скрило в шумата. Дошла Кума Лиса и рекла: -Косе Босе, дай ми яйчице! -Нямам, Лиске, яйчице! Имам една кокошчица ей там в шумата. Ако искаш, вземи я.
Кума Лиса се зарадвала и взела да рови из шумата. Кучето изскочило и я подгонило. Тя бяга, то я гони, тя бяга, то я гони – най-после стигнала до дупката и се скрила. Кучето клекнало пред дупката.
Чакало да се подаде Кума Лиса, да я хване за шията. Кума Лиса на знаела, че кучето варди вън и взела да пита краката си: -Я кажете краченца, как викахте, когато ви гонеше кучето? -Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме! -Ох, на кака миличките краченца! Кака ще им купи чехлички!Ами вие, очички, как викахте? -Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме! -Ами вие, очички, как викахте? -Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме! -Ох, на кака миличките очички! Кака ще им купи очилца! Ами вие, ушички, как викахте? -И ние викахме: – Беж, Лиске, да бягаме! –Ох, на кака миличките ушички! Кака ще им купи обички! А ти, опашчице, как викаше? -Дръж, куче, Лиса за опашката! Дръж, куче, Лиса за опашката! -Тъй ли? Чакай да те дам на кучето! – И Кума Лиса си подала навън опашката.
Кучето я хванало и почнало да я тегли.
Лиса де дърпа навътре, кучето тегли навън. Тя навътре, то навън.
Най-после я издърпало и скок – върху нея. Разкъсало и кожухчето.
