Рибново е китно планинско село в България, което сякаш непринадлежи на модерния свят. Там времето тече по различен начин и сватбените традиции оживяват всяка зима – цветни, весели и приказни.
На това място живеят български мохамедани, които имат свои уникални ритуали, задължително присъстващи във всяка сватба. Хората тук сключват брак през студените месеци от годината, защото тогава се завръщат от гурбет. Легендата разказва, че в миналото момчетата не виждали булките до самата сватба и били неопитни. Лицата на невестите им били рисувани и покривани с пайети. За да се научат бъдещите съпрузи на нежност, те трябвали да махат една по една пайетите много внимателно. Този ритуал се спазва и до днес.
Всъщност, сватбите в Рибново траят два дни и жителите спазват строго традициите си. Подготовката за сватбата започва още от раждането на дете в семейството. Ако е момче, се събират пари за построяването на къщата, където то ще живее с любимата си. Ако е момиче, родителите започват да събират чеиз – купуват се мебели за дома, жените тъкат и плетат, за да осигурят всичко за бъдещето на детето им.
На първия ден от сватбата хората от селото минават през къщата на булката, за да я поздравят. Семейството й пък изважда чеиза и го подрежда на улицата, за да могат всички да го видят. Телевизори, дивани, хладилници, пъстри килими, одеяла и дрехи са изложени дори и през нощта. Междувременно, в дома на младоженеца се празнува. Цялото му семейство и приятелите му се събират и отбелязват заедно празника.
На втория ден щастливата двойка отива на площада, следвана от цветно шествие. Цялото село присъства на сватбата, облечено в най-хубавите си дрехи. Традицията отново е спазена – рибноволийци носят елеци, обшити с пайети, шалвари, бели ризи и чорапи. Площадът се обагря в различни цветове. Хората се хващат на хоро и танцуват под звуците на оркестър.
Идва времето и за най-интересната част от сватбата – рисуването на булката. В Рибново младоженките се наричат „бели булки“ именно заради този ритуал. Бъдещата съпруга за последен път се връща в дома си като неомъжена и там започва магията.
Младоженката влиза в стая, в която могат да присъстват само жени. Тук една от рибноволийките, която се занимава с гелини (изрисувани булки), намазва лицето на момичето с бял крем и върху него лепи разноцветни мъниста и пайети. Ноктите на младоженката се боядисват в червено. Другите жени я обличат в шарена рокля, а последният детайл към тоалета й е булото. Така булката сякаш се скрива от света. Смята се, че тази маска я пази от злите уроки, които може да й навредят през прехода от моминския към семейния живот. Жените от селото не си спомнят кога и как е започнала традицията с гелините, но продължат да спазват ритуала.
Булката излиза със затворени очи от дома си, пред който са се скупчили хора, а от къщата се хвърлят бонбони. Младоженката раздава дарове на новото си семейство, докато чеизът й потегля за бъдещия й дом.
С настъпването на нощта двойката се отправя към къщата на младоженеца, където ги очаква ходжата, за да ги венчае.
В Рибново хората се женят помежду си, запазвайки общността и традициите си. Сватбите тук са уникално събитие – смесица от цветове, пайети, щастие, музика и мъничка доза магия.
