В историческата хроника, племената са наречени „конни- народи“, а от други индоевропейски,  според езика, който говорят-индоеврапейски. В библията, те са обявени за потомци на най- големия син на Ной- Сим.

Природните катаклизми след 4200 г. пр. н. е. принуждават протобългарските племена  да преминат Аралско море. Придвижването им е представлявало  грандиозен керван от хора, коне, камили и други животни. Носели са със себе си храна и вода, и са били следвани от стада коне, едър и дребен рогат добитък. Минават през земите  на каситите,защитени  на север  от Каспийско море, а на юг от Елбруските планини и стават господари на огромни територии.  Границите на тези територии се  разпростират на север- връх Арарат, в чийто подножие минава река Тигър и на юг от днешен Багдат (Иран), град Керманшаб, Техеран и Елбруската планина. 

Тук започва нова епоха в живота на тези протобългарски племена. Както се вижда, те се настаняват в самия край на  IV хил. пр. н. е., още преди последния Потоп, в близост региона на Месопотамия.

 В това време е извършено преселение на значителна група  от именци от Балканите и  иделци от Волго- Уралието, които владеят държавата Самар.

През този период от земите южно от Арабския полуостров пристигат протошумерски племена, които за разлика от тези , които са дошли от Шотландия и Балканите, не познавали коня.

Според историческата хроника, по- късно от сирийско- месопотамската степ нахлуват асирийци, вавилонци и финикийци, т. е. семитските племена.

Същевременно, тук нахлуват  и „новите народи“- араби и евреи, а от Балканите- етиопците. 

д.и.н. Сергей Иванов

предостави Мария Герасова