Тютеневите складове

“Една проба ще удовлетовори най-каприциозния пушач.”

Така гласи една реклама за тютюн в началото на XX в.

А ето и няколко вълнуващи истории, извлечени от вестник “Единство”- орган на Независимия общ работнически синдикален съюз в Б-я,  бр.22, 9 ноември 1926 г.

“Из склада на бр. Куцоглу

Салонния надзирател Гюмишов, довчерашен скитник на Пашмаклийско, днес забрави всичко, щом му се даде парче хляб и почна да се яде с работниците в склада особено с безащитните метачки жени – бежанки от разни краища на поробена Македония….Питаме този чорбаджийски аргатин дали си мисли, че   е в Европейската война, когато като главатар на група войници, да тормози жените и да търси кокошки и яйца.

Не господине, сега е мирно време и имаш пред себе си работнички, които ще знаят да ти дадат заслуженото. Съветваме те да се опомниш, защото си от нашата черга, а не чорбаджия, като г. Куцоглу.

“Днес 19 X предупредиха всички работници и работнички за уволнение под предлог че се свършил тютюна. Оббаче не само, че има тютюн в склада, но и днес пристигна от Неврокоп…Господарски маневри.

От 8 часовия работен ден тук помен не остана. Винаги вечерно време звънеца бие 15, 20 минути по-късно. Изглежда, че г. Георги Патлаков иска да си осигори по-голям бакшиш за новата година, та командва да бие звънеца така късно…

Тют. Раб. М.Б.”

Из тютюневата кооперация “Устина”

“Работниците… са изпъдени след двудневна работа от майстора Христо Гръбаря (Вуйчито)… А думата на Вуйчито в тоя склад е по-силна и неизменима даже и от решенията на турския султан Абдул Хамид. Ехе, е, где е инспекцията? Иди и се оплачи! Не инспектор, но и Господ да слезе от небето пак не може да ви помогне – изгърмя победоносно той, когато един другар му възрази, че без предупреждение и причини уволнява…

Назад! Ти си стара. За теб работа няма, страшно ревеше майстора, когато една бабичка изпомежду другите работнички искаше да се промъкне и тя да работи…

Група работници”

Не ви ли приличат тези откъси на романа на Д. Димов “Тютюн”?

Едва ли си даваме сметка колко истинско е повествованието на Димов, колко живи са образите и как близко ни се струва на нас, живеещите в Пловдив романа “Тютюн”.

Известна част от улица “Иван Вазов” е заета от тютюневите складове, които все още са действащи. Може би сте обърнали внимание на красивите им фасади. Веднъж попитах един човек защо са направени да изглеждат така красиво след като така или иначе предназначението им е било да складират тютюн. Отговорът, който получих беше: “Ами нали са на ул. “Ив. Вазов”?

Димитър Димов е живял в Пловдив, преподавал е сравнителна анатомия в  Агрономо-лесовъдния факултет на Пловдивския университет и едновременно с това написва романа “Тютюн”. Идеята за романа се заражда още в София.

В Пловдив Димов се запознава и сприятелява със семейство Кочо и Марена Апостолови. Кочо Апостолов е тютюнев търговец и директор на фирмата “Ориентабако”, а Марена Апостолова – лекарка. Ето защо след отпечатването на романа мнозина са оприличили Кочо и Марена на героите Костов и Ирина.

Димитър Димов е желал да се запознае с Куцоглу и с много тютюнотърговци, но най-вече с онези от които е зависело почти всичко – работниците. Редовно е ходел по  складовете, за да наблюдава работата и да разговаря с работниците. А ето и едно свидетелство на работничка: “Тя ме попита: ‘Що за човек е този ваш проф. Димов. Дойде в склада, седне на един сандък, седи и гледа. Работниците го питат: ‘Абе тебе кой те храни?’ А той отговаря:’Аз съм си надвил вече на харча.”1

През 1951 г. романът е публикуван, отзиви и критики не спират да валят, но истинската оценка, която е вълнувала авторът, която е била истинска важна за него, това е четенето на романа му в един от складовете на Пловдив….

За оценката на неговия роман от работниците.

1 Екатерина Иванова –“Страници от жизнения и творчески път на Д. Димов”, 1981г.

Мария Герасова – архивен материал