През 1600 г. пр. н. е. произхождащите  от централно- азиатските хети говорещи индоевропейски език, завладяват изцяло Анатолия(днешна Турция), а през следващите два века разширяват империята си на юг и прибавят към нея Сирия и Ливан.След като през 1595 г. пр. н. е. разрушават Вавилон, хетите решават  да управляват пряко Месопотамия . Библията сочи точно, че владенията  на хетите достигнали “до голяма река Ефрат” (Иисус 1:4) 

Държавата на хетите представлявала съюз  между разнородни по расов тип племена, под егидата на ирански племена и клон от древните киргизи, който напуска  земите по по долното течение на река Инд и се преселва в Мала Азия.

За похода на цар Муршил I в хетския летопис е казано:”И тъй тръгна на поход към Халпа (Алепо) и разрушава Халпа и докарва плячката  в Хатушаш. След това той тръгва и срещу Вавилон, напада и хари (хури- хуритите) и задържа в Хатушаш и плячка от Вавилон.”

Муршил I покорява силната по онова време хуритско- семитска държава Алалах, както и два големи града в тази област Уршу (Варечва) и Хашу (Хасува.) Тези събития се развиват по онова време, когато тяхното царство влиза в числото на великите държави  в Предна Азия, когато започва голямо стълкновение между хети и древните българи- хурити.                                                                                                                                           

д.и.н. Сергей Иванов

предостави Мария Герасова