Обичаме ясните и прости неща.Две плюс две е четири.Когато има облаци очакваме дъжд,слънцето вещае светлина и топлина.Яснотата влага спокойствие в душите,хармония в ума,психологически ни отпуска.За съжаление животът не винаги е прост и ясен.Неяснотата води до несигурност,колебание,съмнение.Появяват се различни възможности за действие,между които трябва да избираме.Нараства вероятността от грешен избор.Понякога объркването е толкова голямо,че просто не знаем какво да правим.
Точно в такива кризисни моменти, възниква необходимостта от алтернатива.Тя ни дава възможност да погледнем проблема от различен ъгъл.Помага ни да оценим различно ситуацията,в която се намираме.Разкрива ни възможности,на които не сме обръщали внимание.Дава ни решения,за които не сме предполагали.Предпазва ни от грешни стъпки,след които връщането назад е трудно. За да открием алтернативата,първо трябва да я потърсим и повярваме в нея.
Фридрих фон Визер/Friedrich von Wieser//1851-1926/ е австрийски икономист и философ.Роден е във Виена, в семейството на висш държавен служител,получил благородническа титла от австрийския императора.Завършва право във Виенския университет. Той е ученик на великия австрийски икономист Карл Менгер.
Става извънреден професор /1884/, по- късно редовен /1899/ и ректор на Немския университет в Прага /Чехия//1901/.Избират го за председател на Дружеството за образование и култура на немците, които живеят на територията на днешната Чешка република.Показва изключителни ораторски способности.
През1903 година замества учителя си Менгер,като титуляр на катедрата по икономика във Виенския университет.Той е един от най-видните представители на прочутата Виенска икономическа школа.
Разработва теорията за „приноса“ в крайния икономически продукт, на различните средства за производство.На нейна основа се развива едно от най- мощните средства за икономически анализ- метода на линейното програмиране.
Има изключителни приноси в теорията на стойността.Ясно разграничава стойността и полезността,като икономически категории.Определя общата стойност на икономическия продукт,като пределната полезност на благото,което носи.Разделя стойността на потребителна и разменна- втората , която зависи от покупателната способност на икономическите субекти.
Въвежда в икономическата теория и практика понятието алтернативен разход.Разграничава цената на стоката от икономическата й цена- сбора от цената и загубата,която претърпява икономическия агент от това, че не инвестира парите и усилията си в алтернативни възможности.Дава определенията на понятията публични и частни блага, и ги включва в икономическата теория.
Прилага икономическите си възгледи в социологията и развива представата си за това, как трябва да функционира властта и икономическата политика във всяка държава.Като министър на търговията на Австро-Унгария, подписва търговски споразумения с България и Турция.
В съвременната икономическа наука, преобладава неолибералната школа и подход,но е време да се вслушаме и в „алтернативния“ възглед на Визер и Виенската школа.
Автор: Георги Караджов