Сакар планина става наследник на богата материална и духовна култура, пренесена в тези земи от долината на река Нил и Месопотамия. Името на река Марица е било Мари, идващо от царството на хуритите- балхарис- Мари.

Името на царица Бастет носи и египетската богиня на Луната, плодородието и любовта, и е пряко свързано с празника Сирни Заговезни.

Давид- царят на обединеното еврейско царство е наследник на своя син Соломон (973- 933г. пр. н. е.). Той продължава строителството, започнато от Давид и издигнал величествен храм, известен като храма на Соломон, за съхраняване на “Ковчега на Завета”- библейското име на сандъка, съдържащ каменните скрижали, които Яхва дал на Мойсей в Синайската пустиня, според Библията.

Разточителните строителни планове донесли неприятности на Соломон, тъй като Палестина била бедна на суровини и материали, да не говорим пък за злато и сребра.Той се видял в невъзможност да заплати строителните си дългове и остъпил територии на главния си доставчик- съседите на Финикия, а после събрал и изпратил евреи, да работят във фэиникийските мини и гори.

Северните му поданици, които били изпращани във Финикия, след смъртта му отказали да се подчиняват и при наследника му престанали да плащат данъци и основали Царство Израил със столица Йерусалим, което просъществувало два века до 722г. пр. н. е., когато било унищожено от асирийците.

През 586 г. пр. н. е. Царство Юдея било завзето от вавилонците на Навуходоносор, когато разгромил, разграбил и изгорил храма в Йерусалим, а знатните граждани на Юдея откарал във Вавилон.

През 536г. пр. н. е. Вавилон е превзет от персийският цар Кир, който великодушно разрешил на евреите да се завърнат в Палестина. През 520- 516 г. пр. н. е. те възстановили храма в Йерусалим и живели в мирно време до 322 г. пр. н. е., когато Палестина била завзета  от Александър Македонски. През 186г. пр. н. е. един от тях- Алтиох Емитрофон осветил храма и се опитал да разруши еврейската религия, което предизвикало евреите на въстание с водач Иуда Макавей, основател на династията  на Макавеите.Така, династията съществувала до 63 г. пр. н. е., когато римският пълководец Помпей се възползвал  от междуособиците в нея и превърнал Палестина в протекторат на Рим.

Дори по времето на Цар Давид, древните евреи са се издигали над положението си на второстепенна политическа сила и след смъртта не Цар Соломон, не са дори и такава. Техните най- големи завоевания са в областта на религията. Днес, иудаизмът- религията на евреите е стройна съвкупност от вярвания, обичаи и богослужебна практика. Всичките основани на пасажи от еврейската Библия ( наричана от хриситяните “Старият завет”).

Тя крие корените си от месопотамската култура и традиции. Много от разказите в нея, както и подробностите, са заети в по- малка или по- голяма степен от съкровищницата на шумерските митове и легенди.Библейската история може да служи като пример, как духовниците са преиначавали тези митове, като интелектуална концепция на богослов., Библията не е придобила популярност сред широките маси на еврейския народ. На въображенията на хората навярно по- силно са въздействали митовете но героичните борби на боговете с огромното чудовище на хаоса.

д.и.н. Сергей Иванов

предоставя Мария Герасова