САНЯ РАДУЛОВИЧ БР.212

sanja-radulovic-blacksheep.rs_

Саня Радулович е родена на 19 декември 1975 година в Тешан, Босна и Херцеговина.
Член е на литературния клуб “Йован Душич” в Добой, където тя живее. Пише кратка проза и лирична поезия. Нейни кратки разкази и стихове са публикувани в културно–образователни портали, литературни списания, фестивали на фантазията и електронни сборници. Представени са на много фестивали и са поместени в съвместни стихосбирки, които са отпечатани в Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина и др. Публикувала е една самостоятелна стихосбирка със заглавие „Пърхането на крилата на майката птица” през 2015.
Тя е получила наградата за зрял поет на любовната лирика в международния конкурс за литература в Мъркони Град, Босна и Херцеговина, и втора награда в конкурса „Поезия за пролетта – Чукарица, 2014”, Белград.
През 2015 г. е публикувала своя стихосбирка, озаглавена „Пърхането на крилата на майката птица”.
РАЗХОДКА НА(НЕ)ПОСЛУШНИТЕ МИСЛИ
Гримирах своето отчаяние
и го изведох на разходка на улицата
Особено приспособено за тази възможност,
с намерение да впечатли други туристи,
излизам винаги по същото време
след добре обучената роля
и богатата трапеза, на която пируваме
до изнуденото обещание
да не лае от хубавите вериги,
нито пък да хапе ръката, която го укротява.
Връщането му ще бъде облечено в утешителната парола,
че постоянството винаги се отплаща;
само трябва да издържи чудната болка
в областта на гърдите
и редовно да променя завоите.
(Отчаянието не познава друга утеха)

ВЪПЛЪЩЕНИЕТО НА ЖИВОТА
Когато престане отзвукът
и трептенето утихне,
слез долу!
С лицето си докосни стръкче трева!
Целуни студената и гола земя!
Обгърни твърдата
ръка на забравените прегръдки!
Помилвай грапавата длан на майката
и спри за момент да чуеш миналото ù!
Вдишвай аромата на раждането!
Да забременее отново живот
в изгубеното ù чедо, в преминаването му
от ляво надясно.
Възпри струните на наложените стремежи
и на пролятата капка от пусто в празно,
на илюзията за движение, каквато тя е създадена,
и на фалшивите пулсации, докато играят
срещу вятъра насилствено опитомено!
В утробата оплоди нова вяра!
Нека зародишът от чиста мелодия
да потече като потоци в твоята душа!
И не се обезкуражавай от болката!
Утробата ù носи доброволно страдание
при започването на нов цикъл на раждане.
СЕНКИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ
(В сянката на една сряда с инициали Н.Г.)
Той беше необичайно потаен.
(Мога и така да започна…)
Днес ме посети една
набръчкана сряда.
Кълне ми се пред вратата,
че е нова и безкористна.
Видях я през отвора
на всекидневието,
подозрителна,
с изтъркани, дрипави крила.
Не я пуснах да влезе,
въпреки всичките й убеждения.
– Приела си се в литературата за наивна! –
казах ù.
Нагодила си се с намеренията на другите,
да се обогатиш непочтено.
Няма да ти отворя, Срядо!
Ще си остана сама!…
Самотата убива лъжите, раждайки песни.
Той обича (своето) уединение
и (моите) песни.
КОЛИБА
(на педя съновидение)
Ако случайно ме изгубиш,
или ме откраднат,
или умишлено се скрия
в колибата на будните сънища,
потърси ме!
Ще те чакам
във всевиждащото око на желанието,
в царството на чувствата,
по-фини от дъхтяща коприна
и от твоите сутрешни разговори
и билети за планината.
В глинен съд,
изваян от ръцете на любовта,
ще намериш вечеря,
(съхранявана за теб,
дори да си закъснял!).
Поискай писмо по гълъб,
с песните на поет,
в града на празниците;
влез тихо, на пръсти.
Мощните стъпки
са присъщи само на хората,
които не са никога
престанали да вярват в чудеса.
ПОЕМА ЗА ПОЛСКИЯ МАК
(В извършената хватка на любовта)
Държа те, като угоен Месец,
за тънката стачкуваща нощ,
чакайки да дойде нов ден, светъл!
Изцедените сълзи от очите ясни
не са мярка за любов! – казах аз тихо.
Измийте плача!
Светлината след залез мухъл не е сила! –
прошепнах отново.
В мрака и Светулката носи радост.
Отърви се от оранжевото налягане,
разреди приказките и отлети далече,
далече от тази поляна,
там, където съм укротила думи за теб.
Вземи колкото поискаш!
Открий пустинни песни там,
където всяко зърно има свое небе.
Когато бризът те потопи в росата
и ти се поклонят дъхтящите макови полета,
а ти не поискаш нищо,
с изключение на зачервяване на бузите си,
ти ще разбереш, че съм открила
изгубени спомени от детството
и че никога няма да играя шах
със сянката на неуловимите колани;
ти ще разбереш, че аз съм се върнала при извора,
от който дойдох, да помоля потока
за малко място в коритото на прошката.
Тук ще откриеш тайна, до която никога
не си могъл да се докоснеш,
защото всичките наши пътища набъбваха
в невъзможността за свързване;
ти ще разбереш, че ние сме заченати много преди въпросите,
докато нашите множествени съпротиви
в живота са потомци във вериги.
Автор: Саня Радулович, Босна и Херцеговина
Превод от хърватски: Латинка-Златна, Ловеч, България

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>