Известно е, че Кръстът на Разпятието е бил на особена почит сред християните. След чудесното му намиране от императрица Елена, майката на Константин Велики, той се превръща в една от най-популярните християнски реликви. Когато е пренесен в Константинопол и издигнат отново в църквата на св. Богородица във Влахерна, за него е учреден специален празник – 14 септември (Кръстовден). Вярвало се е, че частици от Кръста притежават целебна сила, а дори само докосването до него е правело чудеса за болните и за това на празника той е бил изнасян и показван на събралите се вярващи. Това отношение към Светия кръст обяснява и включването на специална молитва към него в свитъка. В нея се е запазил и апокрифният момент – кръстът е наречен “трисъставно дърво”, което е алюзия за произхода му от три райски дървета .

Първата част на молитвата към честния Кръст е заета от една широко разпространена в монашеската книжнина творба – молитвата на мъченик Киприан за прогонване на бесовете. Тя е вдъхновена от Пс. 67:1-2 с начало “Да възкръсне Бог”. Към нея е прибавена и частта, прославяща Кръста. Той се е възприемал като най-надеждната защита срещу бесовете е демоните и отгласи от подобни представи намираме в монашеската книжнина – Скитски патерик, Лимонис, Пролози. В друго житие е запазено следното обяснение: на въпроса кои са трите неща, предадени на християните, от които най-много се боят бесовете, се отговаря, че едното е за ядене, другото за носене на шията и трето – за къпане.

Тълкуванието на тази притча е, че бесовете и демоните се боят най-много от причастието, Кръста и кръщението. Втората част на молитвата към Честния кръст е част от текстове-похвали на Христовия кръст. Тя показва връзка с богослужебните текстове (канон за празника), свързани с 14 септември, празник на Въздвижение на Кръста.

 предоставя Мария Герасова