Докато броят на първите християни бил още малък, те живели наедно като членове на една челяд. Имали както се казва “едно сърце и една душа”. Всички се хранели на братска трапеза и имали обща каса, в която всеки внасял според силите си.По- богатите, които притежавали земи или къщи, продавали имота си и и давали парите си на апостолите за общи нужди. Богати и бедни в първата християнска община нямало, защото благотворителността била силно развита. Един на всички и всички за един- ето най- голямото правило, от което се придържали първите християни. Братската обич между вярващите била толкова голяма, че кой колкото изработвал, не го имал за свое, а го давал на апостолите за обща полза, и те се грижели за издръжката на бедни, болни и слаботелесни.
По- сетне, когато броят на християните нараснал, и общите трапези се прекратили, църквата не престанала да развива широко благотворителността. Апостолите и техните приемници проявявали грижи за бедните, престарелите, вдовиците и сираците. Една християнска община облекчавала нуждите и бедствията на друга , както и изпращала пари, хляб или хора, за да помогнат на ония, които се нуждаят. Никой не оставал гладен или жаден. Грижите и помощите, които една община давала на друга, сближавали християните, та те се чуствали като истински братя , които имат общ баща Бога.
Християнската любов спомогнала да се подобри положението на робите, жените и децата.
Според учението на Спасителя няма роби и свободни, а всички са деца на небесния Баща. Христос страда, умря и възкръсна за всички човеци без да се гледа , какво е тяхното положение.Християните, които имали роби веднаги ги освобождавали или ги смятали като членове на своето семейство.Така робството, което всички народи признавало за необходимо, било премахнато от християните.
Жената в езическо време не била на еднаква почит с мъжа. У гърците, тя била робиня, а у римляните макар да се ползвала с уважение, била безправна.Християнството освободило жената от това робство и безправие. Християнската жена изпъква като диакониса, като мъченица за Христовата вяра, като монахиня.
Целият живот на първите християни бил пример за подражание.Те били правдиви, честни, помагали както на свои,тъй и на чужди, било езичници или евреи.В своите молитвени събрания молели се не само за християните, но и за езичниците, за да бъдат те просветени с евангелското учение и да станат членове на Христовата църква.
Християните били и добри гражадни на държавата. Ония от тях, които заемали държавни служби били трудолюбиви, справедливи и достойно изпълнявали работата си, с която били натоварени. Само когато ги карали да вършат несправедливи действия, те отказвали.Предпочитали да страдат, отколкото да станат причина други да страдат.
Добър и свят бил животът на първите християни, затова и така бързо се разпространявало Христовото учение по всички тогавашни страни. Всички живеели според думите на Спасителя:
- Вие сте светлината на света. Тъй да светне светлината ви пред човеците, та да видят добрите ви дела, и да прославят небесния ваш Отец!
предоставя Мария Герасова
