Бързото разпространение на християнството в Иерусалим и извън неговите предели, срещнало ожестичени врагове. Против него се обявили най- напред еврейските първенци. Те виждали, че народа купно приема новата вяра, а тях изоставя и затова се озлобявали все повече против християнските проповедници. И като не могли да намерят недостатъци в живота им, за да ги изобличават, прибягнали до лъжа и клевета.С такива средства успели да обвиняват християните в измислени грехове, за да ги затворят и дори да ги убиват.
По- късно против християнството предприели гонение езичниците. Това гонение било много жестоко и продължавало два века и половина. Врагове на християните били най- вече жриците и златарите – идолоделци, понеже като се разпространява новата вяра, която отрича идолите, техните приходи намалявали. Те отивали между простия народ и го насъсквали против християните, като казвали, че те са безбожници, не признават никакво отечество, хулят народните богове, убиват децата и се причестяват с кръвта им и т. н. Народът в своята простота вярвал на клеветниците и бил готов да изтреби християните.
Мразели християните и образованите езичници поради това, че повечето хриситянски проповедници били прости галилейски рибари. Страхували се от него и римски императори, защото смятали, че християните, като не признават отеческата вяра (езичеството), с това подковават държавния строй. Но най- много били намразени християните, когато римското правителство видяло, че те не признават императора за бог, не се покланят на изображението му и не принасят жертва в негова част.
Имало и такива езичници, които станали врагове на християнството, защото не одобрявали учението на Спасителя за братство между хората. Те деляли човеците на господари и роби и надменно се отнасяли към бедните. Християнството проповядвало братство между хората и народите- затова езичниците не могли да го търпят.
Всичко това предизвикало ония страшни гонения на езичниците против Христовата църква, които продължавали 250 години- от времето на жестокия имеператор Нерон до Константин Велики, който прекратил гонитбата против християните и в 313 година обявил християнската религия за свободна.Сам императорът в края на живота си се покръстил.
Близо три века се проливала кръв на невинни християни. Хиляди вярващи в Христа били мъчени и избивани, но Божията правда възтържествувала. Христовото учение огряло с лъчите си целия свят и нанесло голяма победа над остарялото езичество.
