Мария Герасова
АВТОРСКИТЕ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ
Дейстащи лица
Мария- писател, автор на книги, посветена
Абраам Хатми- посветен , духовен учител
Христос- Божествена духовна същност
Посветените- Адепти на тайното знания, явяват се като светлинни силуети
Мория- един от посветените-Учител от Великото Бяло Братство – стана широко известен на света през 19-ти век благодарение на организацията Теософско Общество, съратник на Елена Блаватска
Мария Бавно се изкачва нагоре, към върха на Кайлас
Мария на себе си : Животът, който съществува, е благодарение на Кайлас.. на великите посветени, които ни наблюдават чрез Огледалото на времето. Вървим по пътя, който ни е определен и изпълняваме своята мисия, да бъдем човеци и да живеем разумно,по пътя на Доброто и Любовта, без да се обръщаме настрани, за да не бъдем атакувани от невидимите същества, които се наричат демони. Те ни отклоняват от правия път. Но и те имат мисия. Чрез тях, ставаме по- силни, но само,ако решим да ги отклоним от себе си.Животът е вечната борба между злото и доброто.
За миг спира и продължава. Продължава да мисли на глас.
Мария: Вървиш по стълбата на живота към небето и още малко ще го стигнеш, но пред теб се изпречва една тъмна ивица- земята. Там живееш. Там е твоето обиталище и ти е писано да преминеш през ада и рая, който, сам си създаваш. Тук е Школата на живота, която чрез действия ти и тези на другите като теб, чрез Учителят-Равносметката, ти показва до къде си стигнал. И ако си тръгнал по неправия път,чрез Законът, наречен Карма- последствия от твоите действия, търпиш наказание- болест, страдания…
Спира.
Мария: Още малко и съм там, горе, на най- високият връх . На най голямата пирамида.Цялата е обляна в светлина и сияе. Потрепервам. Приятно е. Обладава ме чувство на мимолетно щастие и любов.Вече съм пред входа на пирамидата. Каква е тази светлина., която излиза от входа!
Абраам Хатми се появява в нея: Това Мария е „Спектралният камък” . Той е бъдещата енергия на човечеството.
Мария стъписана: Светлината е неземна, всичко вибрира в мен! Имам чувство, че се въртя с реактивна скорост и за момент спирам, за да си отдъхна.
Абраам Хатми подава ръка: Мария, да влезем в тази зала! Тук са съхранени скрижалите за създаване на човешката цивилизация..
Тръгват.Спират пред друга врата.
Абраам Хатми: Това е входът на Градът на Светлината. Искам да те разведа. Ще ти бъде интересно.
Мария: Да.
Мария на ум… Живеем в своите панелни жилища. Липсва ни въздухът на Кайлас. Тишината и спокойствието. Величавите монументи, които се издигат като огромни великани, сякаш искат да ни кажат “Бъдете добри и се обичайте!”
Абраам Хатми се усмихва- Така е . Вие живеете в лоното на кратера, където бълва лава от отровни газове. Вашата природа е натровена от нечистата ви мисъл и деяния.
Мария:Колко си прав Абраам Хатми. Замърсихме нашата майка- Земя и я натровихме. А не се замисляме: Защо е така? Пожари, наводнения, земетресения, цунамита, суша и всичко, що става на Земята. Това са нашите нечистоплътни мисли и действия. Природата вече не може да ни издържа. Тя се надига и започва да бушува. И вече не е съгласна с нас. Ние сме нейни врагове, защото тръгнахме срещу нея.Съсипваме я, а искаме да ни върви по вода. Дойде време, когато, тя ни отвръща със същото. Да не говорим за дърветата, които ни зареждат с чиста енергия. Какво направихме от тях? Поголовна сеч и вече въздухът не ни е достатъчен.А тук е невероятно красиво. Всичко е приказно.
Абраам Хатми: Хайде! Има какво да видиш и да научиш.
Абраам Хатми отваря вратата и двамата тръгват по коридора.
Мария: Но тези коридори нямат край? Какви са тези човешки фигури? Толкова много светлина!
Абраам Хатми:Тук е царството на съвършените. Никой няма право да го нарушава и влиза в него.Това са мъдреците на времето. Великите посветени, наричани адепти. Адепт, значи свръх човек, който е постигнал гениалност, натрупал е много знания и опит, анализирал ги в себе си, превъртал ги в съвкупност и това му помогнало да създаде едно ново тяло. Тялото на вечността. Той може да се променя- тялом и духом, да ходи по водата и по въздуха. Да се разрушава и наново да се сътвори. Владее опитността на материализацията и дематериализацията-да се превърне в твърдо и въздухообразно състояние. Дух и плът. Всичко е енергия. Плътта е сгъстена енергия- плътност между молекулите и атомите, а при духа разредена.
Мария :.Човек е преминал през хилядите векове и култури. Променил се е до неузнаваемост,благодарение на времето и неговият разум. Гради, руши, нови времена, нови култури, а с тях и нови хора. И така във вечността, до безкрая. Какво сме в същност днес? В момента повече рушим, отколкото градим. И какво ще остане от нашата земя, тогава? Една пустош, без жизнени сили и липса на енергия.
Абраам Хатми: Имате разума. Той ще ви помогне да видите истинската си същност. Вие сте създадени да градите своя живот и живота на вашите деца. Вие сте техните родители, които трябва да ги научите да живеят разумно… Изчезна от вас доброто и любовта, остана само злото.
Мария: Липсва хармонията и разбирателството в нашите домове.
Абраам Хатми. Остана само агресията.
Мария: И масовата психоза, която ни се предлага от медиите, радиото, телевизията. Можем да гледаме и един филм, в който да няма убийство, наркотици? Пълна порнография- разголени, разплути тела, извратен секс, проституция и кражби.
Абраам Хатми: По страшно от Вавилон и разрушената Вавилонска кула. Вие, сами рушите кулата на живота си.
Мария:Тялото ми вибрира с такава реактивна скорост, от мисълта, какво правим от себе си и как нарушаваме хармонията на нашата планета! Затова боледуваме! Това е нашето време.
Абраам Хатми В Кайлас, цари спокойствие и хармония. Там, където има хармония, Мария, има много светлина.
Двамата продължават.
Абраам Хатми: Тук е Градът на Светлината. Ще ти разкрия истината за Моделиращата лаборатория. Сигурен съм, че това отдавна интригува твоето внимание. В началото по земята нямаше жива душа,а само великият дух- Разум . Замисли се Той. Беше му скучно да живее сам. И реши да моделира нещо, което да се движи.И чрез мисъл- форма, създаде Лаборатория, който нарече Моделираща. В своето съзнание виждаше различни неща, дори цели образи. Реши да ги събере в едно и като взе камък и глина, започна за моделира тези образи. Така, се роди човека и цялата природа. Образите, които остави в своето съзнание, останаха невидими, и той ги нарече двоен образ. Духовната половинка на създадените вече образни тела- реши Той. И когато образното тяло се разруши, духовното ще заеме неговото място. Този път, то ще стане образно. И така, двете половинки вечно ще се търсят и разминават чрез материализация и дематериализация. Духна един път в новите образни тела и те започнаха да се движат. Това в тях, ще е духът, който ще им бъде пръв помощник, да живеят вечно.Това е праната енергия, който се нарича жизнена,а в нея се къпе божествената искра.
Мария:Това ме интригува до неузнаваемост. Звучи ми като приказка. Но, ти говориш съвсем сериозно. Не ми се вярва да се шегуваш. А Моделиращата лаборатория наистина ли съществува?
Абраам Хатми:В основата на всичко стои Мисълта. В Кайлас е вечното й царство, и ние разпръскваме нейната енергия навсякъде. Ако нямаше мисълта, нямаше да има формата. А тук, посветените я владеят до съвършенство. Тя властва над тях с пълна сила. Ето защо, чрез нея, те правят чудеса. Искат да помогнат и на вас, да се научите да я владеете, но за добри дела. Защото, ако я използвате за зли дела, сами ще се унищожите.Много от хората не са проумели това, и я използват за зло.
Мария:Учителю става ми малко страшно.
Абраам Хатми: Време е да разберете истината за силата на мисълта и да се осъзнаете. Защото това, което става на земята сега, е следствие от вашето незнание, за силата на мисълта.
Мария: Значи човек се ражда добър, защото е моделиран в Кайлас- в царството на Доброто и слиза в Ада, а той е земята, където цари незнанието.
Абраам Хатми: Всичко е толкова просто, а вие не можете да го разберете . Правете добро и земята ще засияе! Давайте любов и всичко ще се изпълни с щастие. Усмивката ще стане ваш патент и никой вече няма да ви я отнеме.
Мария Какво означава “патент”!
Абраам Хатми: Това е понятие за признание и собственост на притежателя.
Мария: .Но аз имам едно друго виждане.
Абраам Хатми: Какво е според теб?
Мария: Аз съм против частната собственост.Членовете на семейството, трябва да имат право на собствена свобода, а не свободия.Основната единица, която да ни сплотява, да бъде Любовта.
Абраам Хатми: Това е основата на всичко, Мария. Любов в цялата Вселена и Космос. Искам да ти покажа много неща, Мария!
Мария: Извинявай Учителю Абраам. Нещо ме опияни.
Абраам Хатми: Да,уловила си спокойствието. То е този вид енергия, която те зарежда положително и ти става толкоз леко, че забравяш къде си.
Мария: Сега вече знам, защо човек се чувства неспокоен!Защото я няма тази тишина. А само крясъци и агресия. Просто, пълен хаос.
Абраам Хатми:Ей, Вие, дето сте на твърдата земя! Научете се да търсите причината за всяко нещо, което е причинило неспокойствието! Ако я откриете, постарайте се да я премахнете и тогава ще имате спокойствие! А то както казах, ще ви зареди с положителна енергия.
-Мария: Благодарна съм ти, за твоите добри съвети. Нямам търпение да разгледам Града на Светлината. Може ли да тръгваме?
Абраам Хатми: Разбира се. Тук е истината. За теб всичко ще бъде чудеса, но не е така. Има природни закони, които трябва да се изучават и спазват.
Мария: Кои по- точно?
Абраам Хатми: Ами законите на паденията и възкачванията по скалата. Когато паднете, трябва бързо да станете и тогава няма да има последствия.
Мария: Разбирам те. В моят живот- не мога вече да ги преброя.
Абраам Хатми: Такъв е животът на земята. В Кайлас, не властва този закон. Тук всичко е научено с много превъплащения на земята.,а човешкото същество е велик скулптор, който с виртуозност моделира. Превръща се в Учител и предава знания на избраните от него ученици на Земята.
Мария Как ги избира, Учителю?
Абраам Хатми:Според ориентацията.
Мария: Какво значи ориентация?
Абраам Хатми:Професионална ориентираност на дадената личност и неговият интелектуален и духовен потенциал.
Мария: Значи, човек след многото превъплъщения развива дадена дарба и във всеки нов живот на земята , я доразвива.
Абраам Хатми:Ехей! Не очаквах от теб този отговор.
Мария:И като е натрупал много знания по съответната насоченост, като прибавим и нивото му на усъвършенстване, т. е. изграждане на добродетели, Учителят от Кайлас сам го намира.
Абраам Хатми: И ти предава знания по мисловен път. В един момент, ти започваш да се чудиш,“ ами от къде знам това?“.Всичко е много просто. Ето ти отговора.
Мария: Това е доста интересно.
Абраам Хатми:Да, всичко ти се предава по телепатия.
Мария: Приемаш информацията на подсъзнателно ниво и по пътя на индукцията, се изстрелва към съзнанието, което я осъзнава.
Абраам Хатми: Да. Телепатията е мисловна енергия, която чрез микровълни предава информацията по пътя, който ти споменах . И е право и обратно пропорционална.Субект- обект и обратно. Предаваш, отива към обекта и той ти я връща. И ти става чудно, как човека, за който си мислил, ти се обажда по телефона, идва при теб, или го срещаш случайно. А случайности няма.
Мария Сега ми става ясно.
Абраам Хатми: Това е закон на случайностите, Мария. В Природата няма няма случайно. Вие сте част от нея.
Мария: Хайде, Учителю Абраам!. Искам да видя всичко! Навярно е много красиво.
Абраам Хатми Градът е по подобие на Земята, но е само светлина. Аз ще те разведа из комплекса, където са посветените. Те работят непрекъснато. Но си правят и почивки в часовете по медитация и релаксация.
Продължават..
Абраам Хатми: Ела тук!
Той хваща Мария за ръката. Те спират пред врата от светлина. Влизат вътре. .
Абраам Хатми:Това е занимателната зала. Тук се събират посветените и всеки твори нови мисловни форми. Когато са готови, правят обмен по между си, след което ги експериментират.
Мария: Как ?
Абраам Хатми Изпращат ги на своите ученици на земята. Там, те се материализират- превръщат се в материална единица и вече служат като форма за употребление.
Мария: Това е много интересно. Значи, те ни изпращат модела, а ние го изработваме?
Абраам Хатми: Ето, пак стигна до истината чрез логиката.
Мария: Радвам се, че имам логиката. Без нея, според мен, няма да можем да осъзнаваме нещата и да ги реализираме в живота.
Абраам Хатми: Затова те допуснахме до тук, защото имаш добра логика. Това е едно от нещата, които притежаваш. Изчистена си от излишното.
Мария радостно : Благодаря ти Учителю.
Абраам Хатми:Хайде, Мария, че има още много какво да видиш!
Излизат от светлинната вратата и отново са в безкрайния коридор.Виждат се светлинни тела, които минават и заминават някъде. Спират пред друга светлинна врата и през нея влизат в друга огромна зала.
Абраам Хатми: Това е залата за знания. Тук,посветените идват, за да четат духовни знания. Има много книги, но са в светлинната библиотека, която е ей там, в дъното/ сочи с ръка/ Това са знанията през вековете. Тук, те четат, допълват нещо свое и пак по телепатичен път го предават на своите ученици, на земята. Тук са книгите на великите мислители, философи, учени, откриватели. А тук са и новите знания, които още не са достигнали до земята. Но това време наближава.
Мария: Колко много велики умове е имало на земята. Сега също ги има, но те остават незабелязани сред нас. Можем да ги познаем по високия праг на интелигентност и логическата мисъл. Ние, хората сме устроени така, че една малка частица от нас не иска да признае, другия, умния. Тя е невзрачна на вид, но с голямо по обем съдържание. Властва над нас и ни задушава. Нарича се, завист.
Абраам Хатми: Пак си замислена.
Мария: Върнах се на земята. Мога ли да те попитам нещо, което отдавна се върти в главата ми
Абраам Хатми: Слушам.
Мария:Знам, че ние, човеците сме виновни за цялата наша природа. .В момента цари голяма паника в психиката на хората. Пък и медиите….
Абраам Хатми: Вие, човеците, чрез своите мисли и действия, можете да се самоунищожите. Както сте тръгнали сега, кой ще ви спаси? Освен вие, самите!
Мария:- Значи трябва да се замислим и да променим психиката си за добро. Ти ми каза, че мисълта е тази, която ни направлява и гради мисъл- форми. Някой беше казал, че идва края на света.
Абраам Хатми: Край на света няма да има, а ще има край на старото човечество
Мария по-спокойно:В какъв смисъл край на старото човечество?
Абраам Хатми:Хората ще променят психиката си. Ще започнат да правят само добри дела, защото ще осъзнаят истинският път в живота. Има един закон, който се нарича еволюция. Силните видове се развиват, а слабите отпадат. Не виждаш ли какво става на земята?Масово, хората умират. Слабите не издържат това голямо натоварване. В момента ,от изток ви се изпраща много силна енергия. Става прочистване на Земята. Тези, които издържат това голямо натоварване,ще бъдат новите хора, с новата психика и ще съградят новото време.
Мария:Радвам се, че ще дойде това ново време. Хората ще станат по- добри и ще си помагат един, друг. Ще бъдат като братя и сестри. Не знам дали ще доживея до това време!
Абрам Хатми: То наближава, Мария. Скоро ще дойде.
Мария: Хората вече не вярват…
Абраам Хатми: Мария,2026 година Доброто ще се възкачи на престола и ще настъпи мир на планета Земя.Посветените отдавна работят за това време. Вече се материализира. А сега, хайде да тръгваме!
Мария:Много ми е много приятно.
Абраам Хатми: Не можем да останем повече.Вибрационното ниво се завишава. Ти не си готова и няма да можеш да издържиш.
Мария:Какво значи това?
Абраам Хатми:Трептенията на твоето тяло. Тук и налягането е много голямо. Човешка същност като твоята, не може да го издържи.
Мария притеснено: Да тръгваме!
Излизат през светлинната врата и в коридора. Пътя им препречва светлинна фигура. Приближава се до Абраам Хатми и отминава .
Абраам Хатми: Великите посветени се събират в събирателната зала. Казват, че ще дойде и Исус.
Мария: Искам да ме заведеш там! Знам, че ще ми е трудно, да бъда сред тях. Те са същества от един висш свят.Не знам, как ще ме приемат!
Абраам Хатми: Не се безпокой!
Мария Аз идвам от Земята. Тук, вибрациите са много високи.
Абрам Хатмми: Нали си дошла, за да видиш градът на Светлината?
Мария:Да. Да. .
Абраам Хатми:На теб се падна правото да влезеш и за времето, когато си тук, да станеш член на нашата общност.
Мария: Много съм щастлива. За мен е голяма чест.
Абраам Хатми: Когато се върнеш на земята, да кажеш на земните жители, че си била в царството на Доброто и Любовта. Че там, където има Любов, има мир и разбирателство.
Мария:Тук ми е много интересно. Има какво да видя и науча.
Абраам Хатми:Хайде, Мария! Отиваме в събирателната зала.
Тръгват по безкрайния коридор и спират пред врата, която излъчва бяла светлина. Посреща ги висока, светлинна фигура.
Абраам Хатми:Това е един от великите посветени, нарича се Мория.
Мария:За него знам от книгите. От Блаватска.
Абраам Хатми: Знаеш ли, колко от посветените сме изпратили на земята, за да преподават знания?
Мария: Дори не знаех това.
Абраам Хатми: Духовните същности на Адептите, които сме изпратили на земята, са превъплътени в телата на земните жители. Така, тези знания директно се предават.
Мария: Знаеш ли, че хората трудно ги възприемат. Смятат ги за нереални. Но все пак, има някакъв напредък. Все повече хора започнаха да се интересуват от тези знания.
Абраам Хатми: Знам. Ние всичко знаем и виждаме, какво става на земята и с психиката на хората.
Мария: Не може да не се промени психиката на хората, щом като сред тях са учителите от Кайлас Време е да влизаме в залата!
Влизат през светлинната врата. .На земята са седнали в лотос, великите посветени. Тук е и Учителят на Учителите- Исус. Той се е изправил в средата на залата и излъчва много светлина. Вдига десница и произнася с тържествен тон, като псалм: “ Отче Наш, който си на небесата”
Мария: Една молитва, която пречиства душите и телата.
Абрам Хатми:Защото, ние сме в молитвената зала. По това време се молим да бъде запазен светът. Да бъде запазен и вечен животът. Да има мир и любов. Да възтържествува Доброто. А то също е живо, защото е изградено чрез мисъл- форма и се разпръсква из земното и небесното пространство. За него няма граници. Само трябва да бъде възприето и осъзнато. Защото осъзнатото добро е сияйна светлина, която осветява душите.
Исус завършва с Амин. Тялото на Мария започва да вибрира силно. Неговата светлина я обгръща.
Абраам Хатми и Мария излизат.
Мария: Има много болки на земята.
Абраам Хатми: Това е целта. Чрез болките и страданията, вие ставате по- силни и изграждате най- висшето, което се нарича Добродетел и Състрадание. Как ще помагате на ближните си, ако не познавате болката и страданието?
Мария :Но има хора, които много страдат и се озлобяват още повече?
Абраам Хатми: Това е тяхното изпитание. Ще изпратим добър човек при тях, който ще бъде еталон.
Мария:Сега разбирам, защо в един дом има добър и лош човек. Лошият изкупува карма, а добрият в този случай му помага. Но все пак взема част от неговата карма, чрез страдание.
Абраам Хатми: Дори добрият има натрупана карма. Чрез страданието, той изчиства своята карма.
Мария: Благодаря. Виждам хиляди хора замислени, отчаяни, преобразили се до неузнаваемост.
Абраам Хатми: Защото, те не могат да се обуздават. Живеят в мрак и незнание за себе си, за своята същност. Много малко се иска от тях. Да започнат да се самонаблюдават и да тръгнат по пътя на доброто. Защото, в това е истината. Това е най- верният път.
Мария: Духовното ниво на хората е много ниско. Във всяко нещо виждат само най- лошото…
Абраам Хатми: Когато съществува агресията, те не могат да се променят. Необходимо е да разберат, че трябва да се примирят и да приемат всеки човек такъв, какъвто си е.Да променят съзнанието си за по- добро. Да започнат да се самоусъвършенстват, тоест да изграждат добродетели в себе си. Да се учат от грешките си и да не ги повтарят.
Мария: За много хора, това е изключително трудно. Те не могат да осъзнаят, че не трябва да правят лоши неща. Да причиняват болка на другите.
Абраам Хатми: Истината е в прошката. “Прости, за да бъдеш простен”. Нали така пише в книгата на живота? Библията.
Мария: Разбрала съм това отдавна.
Абраам Хатми Време е да вървим! Има още много да видиш.
Вижда се величествен храм,целият облян в жълта светлина.
Мария: Учителю Абраам, може ли да отидем в храма?
Абраам Хатми: Да, Мария.
Тръгват.
Абраам Хатми: Тук няма време. Всичко е пространствено. Всичко е миг. За миг, с мисълта можеш да отидеш, където си пожелаеш. Но трябва да имаш насоченост.
Мария: Насоченост?
Абраам Хатми:Насочеността е единица за пространство.Помисляш за това пространство чрез мисъл – форма за даденото нещо и си там. Ако нямаш насоченост, ще се движиш хаотично и не се знае къде ще попаднеш.
Мария: Затова ли непрекъснато се говори чрез мисъл- форма?
Абраам Хатми: Чрез нея, вие градите все нови форми. Създавате нови светове. Така е и тук. Това, което сме изградили като мисъл- форма и сме ви я подали на земята в ефирен план, вие сте я реализирали, като физична величина-сгъстена материя. Двата свята работим взаимно. Подаваме и получаваме. Ефирна и сгъстена енергия. Градеж и творение. И така до безкрая.
Мария: Трябва да разберем това и да се стараем да мислим правилно. Защото, нашето пространство е изпълнено с несъвършени форми. Мислите ни са несъвършени, изпълнени ни сме с много гняв и омраза и така ги предаваме на околните.
Абраам Хатми: За съжаление такава е истината. Ако хората разберат в какъв катран живеят, ще спрат за малко и ще се замислят.
Мария: Катран ?
Абраам Хатми: Катран от мисли.
Мария: Спомням си една от моите лекции в програмата “Овладей себе си.” Всяка мисъл има формата на сфера и по средата петънце, което се променя според мислите. Когато мислите ни са чисти, петънцето е с бяла светлина, когато са нечисти е черно, като катрана. Значи, този катран се разпръсква в околното пространство?
Абраам Хатми:Веднага ме разбра, Мария, защото владееш с разума си всяко нещо.
Мария: Защо владея с разума си? Нали, той е енергия, която владее само този, който е постигнал едно по- високо ниво?
-Абраам Хатми Знаеш, че ти си посветена в истините. Владееш опитности, които другите не владеят.
Мария: Хората все още не са настроени да вярват на тези неща!
Абраам Хатми:Но трябва да разберат, че всичко е една действителност и трябва да я приемат такава, каквато е.
Мария: Но , аз непрекъснато се сблъсквам с неверието на хората. Смятат, че когато проповядваш тези знания, значи си секта.
Абраам Хатмиѝ:И сектите проповядват една истина, истината за Бога. Само, че са ограничено общество и вярват до фанатизъм. Искат насила да накарат някой да се приобщи към тяхната общност и да проповядват заедно.В това грешат. Затова, хората се страхуват от тях и смятат, че всеки който проповядва Бог е секта. Липсва им свободното слово. Правото на собствен избор.
Мария- Когато налагаш насила своето мнение…
Абраам Хатми: Ами това е психотронно оръжие.. А когато влезеш в спор, се превръща в психотронна война.
Мария:В целият свят има психотронна война?
Абраам Хатми: Да, насилието води до нея. Я виж какъв е светът и хората? Всеки иска да манипулира някого и насила да наложи своето мнение.
Мария:Факт е, че властва един жесток закон, Закона на Насилието.
Абраам Хатми: Закон на Насилието. Той е закон на психотронното оръжие, което води до психотронна война
Мария: Ако знаеха , хората, щяха да се замислят, как да живеят, как да комуникират с приятели, близки,познати и непознати. Че не трябва да налагат насилствено своето мнение над другите като тях. Че всеки си е индивидуална личност и да мисли по своему.
Стигат до храма .
Мария: Искам да разгледам храма. Интересно ми е, дали прилича на земните храмове.
Влизат през светлинната врата.
Мария: Ах, каква красота, какво сияние! Интересно. Няма олтар, няма икони. Само мраморен под и белота, много белота.
Чува се песента на различни птици, които са в унисон с гласове, които идват от високо. .По средата се вижда шадраван , една водна нимфа, държи в ръцете си ваза, с формата на лотос , от който излизат водни струйки, които се разпръскват в шадравана. .Чува се шумолене на вода и за миг всичко затихва. След малко тази поредица от звуци наново се повтаря .
Абраам Хатми: Сърцето е част от големият пулсатор, от това светлинно пространство, което ту се свива, ту се издува. Мрак- светлина, наново мрак- светлина и така до безкрая.
Мария: Значи, когато има мрак, светлинното пространство се сгъстява, т.е се свива, а когато има светлина, то се разширява?
Абраам Хатми:Такава е истината. Вие живеете в това пространство и сте част от него. Вие сте пространствени тела с оформена пропорционалност.
Мария: Оформена пропорционалност?
Абраам Хатми: Имате си форма, големина, ръст и тегло.
Мария: Не ми беше ясна думата, пропорционалност. Колко много неща не ми са ясни. Затова живея на земята и изучавам нещата, в Школата на живота.
Абраам Хатми: Затова е сътворена земята, Мария, с нейните дадености. С нейната природа и енергия.
Мария: Да се науча да чета и пиша. Да започна от А и да завърша на Я.
-Абраам Хатми:Това е цялата азбука на живота. От А до Я, почивка и пак наново.
Мария: Благодаря ти, моя мила природо! Благодаря ти, моя мила земльо! . Моите опитности идват благодарение на моите натрупани знания.Благодарение на това, че още съм жива, на тази земя, която е моята майка и където са моите учители- хората около мен.
Абраам Хатми:Това е великата истина на живота. Веднъж живееш на земята като физическо присъствие / тяло /, друг път, като светлинно присъствие / тяло/. Натрупваш знания на земята, натрупваш идеи като светлинно тяло.
Мария: Ти прочете мисълта ми и даде отговор на това, което не можех да си отговоря.
Абраам Хатми: Мария, аз чета всичките ти мисли.
Мария: Много неща ме вълнуват. На много неща не мога да си отговоря. Каква е тази омайна мелодия.! Сякаш съм легнала върху килим от цветя и слънцето отгоре ме приветства с „Добре дошла!“ Маха ми с ръка и ми се усмихва.
Абраам Хатми: Слънцето е живо същество . То е изпратено от Бога, за да ви зарежда със светлина и топлина. Защото, ако го няма, няма да има .живот. Неговите кванти заедно с жизнената енергия, те са душата на живота. А тя е жива и пулсира с ритъма на целия Космос. Вие, като част от Космоса, пулсирате с неговия ритъм. Ако излезете от този ритъм, изпадате в дисбаланс и тялото ви вибрира с честотата на хаоса.Тогава трудно ще възвърнете хармонията. Нужни са много самоконтрол и самодисциплина.
Мария: За мен е желанието, а то е право на собствен избор.
Абраам Хатми:То е право на всеки човек. Собственият избор е право на волята, която е енергия, с висока честота. Ако развиете тази енергия, ще бъдете силни и всичко ще решавате много бързо.
Мария: А как можем да развием тази енергия?
Абраам Хатми: Чрез самоконтрол и самодисциплина.
Мария: Това е много трудно. Хората все още не са се замислили, че това е тяхното спасение. Аз изживях смъртта. Излязох от себе си и пак се прибрах в плътското си тяло, за да докажа на хората, че смърт няма. Значи, това е възкресението, което е преживял Учителя Исус?
Абраам Хатми: Не трябва да се страхувате от излизането! Това е момент на преминаване в новото. То се нарича превъплъщение. Дава ви се време за почивка и равносметка за своите действия по времето, когато сте живели в сегашното си моментно тяло.
Мария: Нали ,времето прекарано на земята е с години?
Абраам Хатми:За вас са години, а те са моменти-всичко е мигновение. Знаеш, че всичко е пространство, за което няма време.Всичко е много просто, но вие сами си усложнявате живота. Спазвайте природните закони, самонаблюдавайте се и ще разберете много истини.
Мария:Всичко са закономерности, които имат своите закони? Наричате ги природни закони.
Абраам Хатми: Законите на Космоса. А те трябва да се спазват, защото нали виждаш?
Мария: Какво?
Абраам Хатми: Вие, хората не спазвате природните закони и настъпи всемирен хаос,криза. Лутате се насам- натам, но не можене за намерите разрешение на един от най наболелите въпроси- природата и вашата мисъл.
Мария: Хайде да седнем до шадраванчето с кристално- чистата вода. Малко да си почине и мисълта ни!
Абраам Хатми:Тук умора няма. Има само там, където е сгъстената енергия. Там властва закона на умората. Това е така, защото тялото ви непрекъснато се натоварва с токсини от нечистата ви мисъл и действия , както и от действията на другите. Вие сте в полето на магнетизъм и взаимно си обменяте информацията за себе си.Тялото ви не може да издържа тежестта на токсините ви. Не виждате ли чернилката наоколо? Тя стана видима за очите ви.
Мария:Когато съм извън града и се прибирам, наоколо се вижда черна енергия, която се разстила над целия град. Значи, това е енергията на нашите дела. Както се казва в библията “С думи, дела и помисъл”
.Абраам Хатми: Мислите се превръщат в думи, думите в дела. Това е един от законите на природата. А вие никога не го спазвате.
Мария:Ние грешим на всяка крачка.
Абраам Хатми: Зависи каква е крачката. Ако е малка, тя почти не се забелязва. Лошото е да е голяма, защото остава следи. Малката грешка е поправима, но ако е голяма и не може да се поправи, тогава сами ще търпите последствията си. Никой няма да ви помогне. Всяка истина се запълва с факти. А фактите са действия. Виждаш ли, как мисли и действия се допълват? Една грешна твоя мисъл и фактите са на лице. Действие с последствие.
Мария: Трябва да се научим да мислим правилно и за добро нали?
Абраам Хатми:Да. Чистата и добра мисъл са един голям кристал, който излъчва ярка светлина. И тази ярка светлина огрява душите.
Мария: Ако срещна по пътя си един много отчаян човек. А такива хора не искат да живеят. Какво мога да направя, за да му помогна.
Абраам Хатми: Дай му светлина!
Мария: Как?
Абраам Хатми:Озари го.
Мария: Как?
Абраам Хатми: Научи го да се усмихва!
Мария: Как?
Абраам Хатми: Разказвай му весели неща. Давай му сили и оптимизъм.
-Мария: Как?
Абраам Хатми:Чрез своите действия. Знаеш вече, че фактите са действия. Показвай му фактите!
Мария: Трябва да му стана приятел и добър другар.
Абраам Хатми:Ето, това е голямата истина. Чрез логиката, стигна до нея.И любовта да бъде еталон между двама ви. Но истинската , от сърцето и душата.
Мария Една тема, която много ме вълнува е за кражбата.
Абраам хатми: Тя е следствие от вашите деяния Крадеш ли, ще те крадат, за да има баланс. Това е законът на равносметката.
Мария: Кражбата също е закономерност?
.Абраам Хатми: Закономерност, която изчиства грехът. Всяко нещо направено със злонамереност, има своите последствия. Крадат те, защото трябва да се осъзнаеш, да не вършиш този грях. Виждаш, каква болка изпитваш, когато те крадат. Изпитва я и онзи, от който си откраднал съзнато и неосъзнато.
Мария: Разбирам, че това е следствие от твоите действия. И всичко е действие от мислите, които влагаш във всяко едно нещо.
Абраам Хатми:На всяко действие има противодействие. Законът на Космоса. А ако и вие противодействате, следствието е психотронна война, защото от центъра на мисълта изстрелвате отровна стрела, която, както знаеш, е психотронен атом, т.е. психотронно оръжие.
Мария: Мога само да ти благодаря.
Абраам Хатми:Знаеш ли, атомите образуват купчини. Под въздействието на земния магнетизъм,чрез въздействие на мисълта и като вложите форма, се образуват неща, които вие сте направили сами. Знаеш, че доброто и злото са живи същества, които излъчват енергия. Доброто- светлина, злото- отрова. И ето какво си градите вие, самите на земята.
Мария: Затова живеем в хаос. Нашите мисли са хаотични. Не можем да намерим себе си. Лутаме се и не знаем накъде отиваме- ту на ляво, ту на дясно, по- рядко направо. Вървим като опиянени, омагьосани, пак от нашите мисли.
.Абраам Хатми: Вие живеете в един омагьосан кръг. Кръжите и се въртите по спиралата на живота. Понякога спирате, поглеждате разсеяно , замисляте се за миг, но не осъзнавате какво правите.
Мария:Толкова сме разсеяни, че забравяме и най- малките неща. Оставяме нещо някъде и забравяме къде сме го оставили. Търсим го и не можем да го намерим, а то е пред очите ни.
Абраам Хатми: Това е от вашата разсеяност и механични действия. Не мислите достатъчно.Изключвате се от действителността.
Мария: Какво значи това?
Абраам Хатми: Вие живеете в сънно състояние.Не виждате истинската същност на нещата. Земята е обвита в паяжина, а вие като паяци сте се вплели в нея и това ви ограничава. Не можете да се движите свободно. Нямате свобода на своите действия.
Мария:Не мога да разбера смисъла на думите ти.
-Абраам Хатми:Вие сте много ограничени. Над вас властват парите. Те са вашата същност. Забравихте любовта и взаимопомощта.
Мария: Времето е такова. Без тях не може да си купиш дори и хляб.
Абраам Хатми:Аз не говоря за парите, които са ви необходими за вашето препитание. А за алчността да трупате все повече и повече.
Мария: За мен не се отнасят тези неща, защото свикнах да живея с много малко пари,просто, колкото да съществувам.
Абраам Хатми:Ти страдаш заедно с многото хора, които страдат поради неправилното управление и неправилно гласуваните закони. Необходимо и твърда ръка, бърз и аналитичен ум, съобразителност, разумност и най- вече етичност. На върха на йерархията да застане човек с високи морални и етични качества и висок праг на духовна интелигентност.
Мария: Дали ще се появи този човек? Дали ще имаме щастието да излезем от този омагьосан кръг на беднотия и всичко останало?
Абраам Хатми: Зависи само от вас. Търсете човека, а и ние ще ви помогнем. Той е един от Учителите на Кайлас, но е облечен в женско тяло. Тя е сред вас и скоро ще се появи на хоризонта
Мария: Какво…
Абраам Хатми: Хората ще разберат за нея, като човек, който ще поведе народа си. Ти вече знаеш, че България ще стане президентска република и ще има автономия на градовете. Историята се повтаря. Години, векове и пак отначало. Този срив, който става сега по света, се дължи на ниския праг на духовна интелигентност. Забравихте доброто и любовта. Станахте човеци автомати, като част от голямата машина, машината на безверието, омразата и агресията.
Мария:Много неща научих, не е ли вече време да тръгваме?
-Абраам Хатми:, Мария. Трябва да възпитате в себе си голямата сила и вяра в доброто бъдеще на човечеството!
Мария:Е, хайде, има още много места да видим. Благодаря ти за всички тези знания.Защо сме устроени така, ние, хората? Защо не сме такива, които винаги да си усмихваме и да бъдем щастливи?
Абраам Хатми: Щастието също е живо същество. То отива при хората и се връща тук, в Кайлас. Ние ви го изпращаме, но в малки количества. Защото ако е пълно, няма да има баланс. Трябва да има и нещастие, за да се осъзнавате. Нещастието е път към осъзнаването и доброто.
Мария: Всеки плюс има минус. Всяка добро- зло. Всяка усмивка- сълза.
Абраам Хатми:Това е закона на противоположностите. Той е единствен и неоспорим. Без него, животът няма да има смисъл. Трябва да се борите със злото, т. е. с отрицателното. Тук пък действа закона на отрицанието. Виждаш, че всичко е закони. Те са Космически и ако някой ги наруши, ще търпи тяхното последствие. Баланса, също е един от законите. Той води до закона на хармонията.
Мария:Ние градим своя живот на базата на законите. За нас са природни, защото сме част от тази природа.
Абраам Хатми: Всичко е природа. Природата също е жива и вие се сливате с нейния ритъм. Ако излезете от него, изпадате в закона на хаоса и ставате безтегловни.
Мария: Сега хаосът властва на земята и ние не можем да се дистанцираме от него. Защо?
Абраам Хатми: Имате ниско съзнание. Не мислите какво правите.
Мария:Съгласна съм с теб.
Абраам Хатми: Така, в скоро време ще се разпаднете на части.
Мария: Нали имаме спойка? Нали сме уплътнени ?
-Абраам Хатми:Ниското ви съзнание води до разединяване на съставните ви части.
Мария: Как ?
Абраам Хатми:Започвате да боледувате. Унищожавате органните си депа. Енергията ви се изразходва…
.Мария: Ние просто се самоунижаваме чрез своите действия, които не обмисляме правилно.
Абраам Хатми:Вашето съзнание е ниско, делата ви несъвършени.
Мария: Какво можем за направим?
Абраам Хатми Тръгнете по пътя на усъвършенстването.
Мария: Този път не е никак лек.
Абраам Хатми: Той е трънлив. Тръните ще ви създадат болка, ще кървите, но търпете и продължете, защото там е победата. Така ще се научите да се справяте с трудностите и ще станете силни, волеви. Без воля, вие сте слаби и животът ще ви предложи изпитания, с които няма да можете да се справите.
Мария:Имам силна воля и се боря докрай. Надявам се, че ще остана такава.
Излизат от врата на храма и продължават. Вижда се градина и пейка.
Абраам Хатми: Да поспрем и да си поседнем на ей тази пейка в градината!/ и сочи /
Мария: Тук е много романтично. Каква прелест!
В градината има различни цветя. В края й се виждат два бука..Всичко е светлина ..Стоят с поглед към цветята..
Абраам Хатми Мария, Мария, събуди се!
Мария:Аз не спя , Учителю Абраам..
Абраам Хатми: В града на Светлината всичко е светлина със свои нюанси, според емоциите и настроението. Тук няма болки и страдания, болести. Всичко е чисто и грее с различна светлина. А светлината е на степени.
Мария: Степени?
Абраам Хатми: Всяка същност свети според степента на своето духовно съвършенство, което си е изградила на земята.В града на Светлината има само съвършени,които сияят. Захранват ги знанията. Те имат много знания , които подават на своите ученици на земята за реализация. Така ги експериментират.
Мария: Преди известно време видях на фона на светлината правоъгълни плочки. На едно място бяха по една, на друго по две.
Абраам Хатми: Да една е, когато дадената идея още не е изпратена , а две, когато вече е реализирана на земята и изпратена обратно.
Мария: Затова много често ми идват мисли с дадена идея. Дълго време работя, за да я реализирам, но по някога и много бързо.
Абраам хатми:Такъв е живота във вечността. Идея, реализация, пак идея и реализация в безкрая.
Мария: Значи, животът има смисъл, а някой казват, че нямало.
Абраам Хатми:Животът винаги трябва да бъде осмислен и изпълнен с идеи, които трябва да реализирате. Защото , ние ви ги изпращаме и взаимно се учим. Ако няма идеи, няма живот. Идеите са живи същества. Те са енергия, която трябва да се разгори, да даде пламък, за да се превърне в светлина. Тази светлина ще дойде при нас, в града на Светлината.
Мария: Значи вашите светлинни тела се захранват с енергията на светлината. Но, тя трябва да бъда разпалена на земята, от хората. “Каквото е на земята, такова е на небето” Така пише в Библията.
Абраам Хатми: Една истина без начало и край.
Мария: Без идеи, няма реализация,няма открития и как тогава ще живеем?
Абраам Хатми:Живот без смисъл не е живот,а само съществуване на телата, които ще се влачат като просяци и ще търсят някой да ги нахрани.
Мария: Значи идеите са тези, които хранят телата? Така ли е Учителю
Абраам Хатми: Човек без идеи е като човек в пустиня. Без вода, той ще загине.
Мария: Човек работи за своята реализация, чрез идеите да създава все нови и нови неща, за своето благо и за благото на децата, семейството, народа си,родината.
Абраам Хатми: Чакай! Трябва да работите най- вече за своето усъвършенстване. Идеите са тези, които най- много ще ви помогнат.
Мария: Благодаря. Човек трябва да бъде скромен и разумен, да има конкретна идея, която трябва да реализира с много умение и такт. Идеята е тялото, а реализацията, дрехата, която трябва да облечете.
Абраам Хатми: Права си. Всяка идея трябва да бъде добре обмислена,за да не стига до несъвършенство.
Мария: Несъвършенство?
АбраамХатми: Несъвършената идея е като една къща, която едвам се крепи.
Мария: Подобно несъвършения човек, който само руши, а не гради.
Абраам Хатми: Той руши собствения си дом, а значи и собственото си тяло. Накрая, няма да остане нищо от него.
Мария: Излиза, че идеята трябва да бъде подплатена с много разум. Тогава, ще бъде съвършена и не може да бъде разрушена.
Абраам Хатми: Нека да отидем в градината, със зеленчуците!
Мария: Там ще ти бъде много интересно. защото има какво да научиш.
Абраам Хатми тръгва, а Мария след него. Пред тях се открива безкрайна зеленчукова градина. Пълна с великолепни, едри като юмрук, домати, краставици, патладжани, чушки… Мария се усмихва и им маха с ръка..
Мария: “Привет, приятели! Благодаря ви. Обичам ви с цялото си сърце и душа.А нашата земя е отровена и изнемогва.Имахме великолепни селскостопански градини. Плодовете се сипеха до земята – едри, ароматни. Но някаква демонична сила изсече нашите дървета и земята остана пуста, Няма вече кой да я обработва, освен малко частни работливи стопани.Трябва да минат много години, за да се възвърне това, което беше и хората да се радват на плодовете от градините. Сега, само частникът, който има материални средства, може да обработва и продава плодът на своя труд. А този, който тъне в беднота, не може да си помисли, да похапне от ароматните плодове- ябълки, круши ,сливи, грозде и какво ли не още, което дава нашата малка, но плодотворна България. Вече внасяме от чуждите страни. Глад и беднота. Хората ни забравиха какво е да си сит и щастлив.
Абраам Хатми: За всичко това, сте си виновни само вие. Разделихте народа си на части. Има много хитреци, а честните хора тънат в мизерия.
Мария: Ех. Много ми е болно и тъжно за всичко това. Обичам хората и ако има как, бих им помогнала. Но и аз съм всред страдащите. Въпреки всичко, се старая да помагам с добри думи и приятелство.
Абраам Хатми: Такива като теб ще спасят останалите. Ако се събират на едно място само добри хора, те ще повлекат след себе си останалите и така много бързо ще се промени съзнанието на тези, които не желаят да разберат истината. Обвинявате другите, а не виждате себе си. В това ви е грешката.
Мария: Такъв е светът сега. Хората се овълчиха и като гладно стадо тръгнаха да изяждат последните останки от все още живуркащата и бавно движеща се човешка същност. Искам да видя един човек, който се усмихва срещу мен, за да му се усмихна!
Абраам Хатмиѝ: Нека повече хора да мислят като теб. Тогава няма да има такива, които са постоянно намръщени и недоволни.
Мария: Аз съм доволна, че съм жива, че живея. Щастлива съм, че слънцето все още грее над мен и имам приятели, които много ме обичат… Хайде да се насладим на градината! Искам да похапна от онези грамадни домати, които много обичам. Съжалявам, че няма сирене …
Абраам Хатми: Тук всичко може да се материализира чрез мисълта
.Мария:-Бях забравила. Искаш ли и ти да си похапнеш! Ще материализирам повече сирене.
Абраам Хатми: Аз не съм гладен. Аз се храня със светлинна енергия, а тя е бъдещата енергия на земните хора. По това се различаваме от вас.
Мария:Без храна, човек не може да съществува. Така е на земята. Такъв е природният закон. Аз така мисля. Човек трябва да се храни по малко и често,но само, когато чувства необходимост. Защото ние, хората поемаме голямо количество храна и ядем, докато се забравим. И после се оплакваме, че ни е лошо, че ни боли стомаха и какво ли не още.
Абраам Хатми: Голямото количество храна разширява стомаха, интоксикира организма, особено местните храни.
Мария: Знам по себе си. Когато консумирам местна храна, не се чувствам комфортно. Не съм вегитариантка.` Според мен трябва да ядем това, от което има нужда организма. Не съм против месото. Понякога има нужда от него, но в малки количества.
Абраам Хатми:В това е истината. Вие, хората на земята, не можете да не приемате храна. Но ще дойде време, когато вашата храна ще бъде енергията на Светлината. Вие ще я акумулирате в себе си и ще се храните.
Мария: Има хора, които се хранят само със слънчева енергия. Какво ще кажеш за тях?
Абраам Хатми: Те са хората на новото време, на новото човечество. Проумели са, че могат да се хранят камо с такава енергия.
Мария: След проследяването им за здравословното и психическо състояние, всички показатели са били в нормата. Ние хората не можем да ги приемем. Мислим ги,че не са добре с психиката.
Абраам Хатми:Не си права, Мария.
Мария:Знам, така не мисля аз, а много хора. Но въпреки всичко, тук, в България има вече такива хора, които се хранят със слънчева енергия. А и в други страни.
Абраам Хатми:Тялото има нужда от светлина да се заредя с енергия, за да се движа по- леко. Затова е необходимо да палите на близките си починали свещички, за да им подавате светлина и енергия, за да могат да се движат по- лесно в пространството. Палете и кандилце с олио!.
Мария: Затова ли, през четиридесетте дни от смъртта на наш близък, палим денонощно кандилце с олио? Пък и нашите баби, лека им пръст, са палели кандилца по време на празници и за починалите. Имали са отделени кътчета, където са се молили и палели.
АбраамХатми: Интуицията ги е ръководила. Затова, трябва да продължите тяхното дело, да палите кандилце с олио!
Мария:Научих още нещо интересно. Ще използвам съвета ти.
Абраам Хатми:Знаеш ли, какво трябва да се научите да правите във вашите зеленчукови градини?
Мария: Не мога да ти отговоря.
Абраам Хатми:Слушай сега! Вашата земя е замърсена от замърсения ви въздух. Едно, от вашите мисли, друго от вашите деяния.
Мария: Да.
Абраам хатми: Ако овладеете енергията на мисълта и я използвате за добри неща. С мисловна енергия можете да изчиствате почвата от токсини, да неутрализирате отровите в нея да я наторявате с чиста енергия и да засаждате добри плодове, предварително обработени.
Мария: Обясни ми по- подробно!
Абраам Хатми:Разоравате почвата за посев. След това правите лехите и минавате между тях, като насочвате погледа си към земята и с мисъл изпращате енергия, като мислите, да се неутрализира почвата и да се натори с чиста енергия. Насочете пръстите на ръцете си надолу към нея и също насочвате с мисъл енергия.
Мария: Но всеки ли може да направи това изчистване и обогатяване на почвата?
Абраам Хатми:Всеки от вас може да го направи, стига да има добър учител, който да му обясни и да му помогне да разбере, че с мисълта, може да се направи всичко. Но трябва да притежава енергията на доброто
Мария: Значи, ние хората сме едно малко божество, с арсенал от възможности, но не знаем как да ги използваме?
Абраам Хатмиѝ: Затова сме изпратили такива същности като тебе, за да им покажат тези истини и да могат да си помагат сами.
Мария: -Отдавна съм разбрала, че ако разбереш силата на мисълта, ще правиш чудеса. Но чудеса не съществуват. А просто са нужни знанията , за да разбереш истините. А за да научиш тези знания, трябва да търсиш хората, които отдавна са ги научили и ги използват в живота. Такива хора с пълно право можем да наречем Учители. Те ще ти отворят очите и сърцето към тези знания. И ще разбереш, че няма нищо скрито и чудодейно, а само едни истини, които трябва да научиш и да използваш в живота.
Абраам Хатми: Ако знаехте силата на мисълта, щяхте да се лекувате сами. Дори даром ви е дадена втората сигнална система. Да можете да се ориентирате и да се научите да приемате сигналите за нещо екстрено, като опасност и че нещо ще се случи. Като при животните. Те чрез сетивата си чувстват. И вие чрез тях чувствате, но не умеете да се ориентирате правилно.Ето защо, в повечето случаи правите грешни ходове.
Мария: Сега разбирам, защо по някога чувствам голямо притеснение. И до вечерта имам конфликтна ситуация , или получавам неприятна вест. А има случаи, когато целият ден ми е толкова леко, че ми идва да полетя. И получавам вест от някой, който ми създава радост и в този момент се чувствам щастлива.
Абраам Хатми: Ако искате да имате по- добра реколта и по- едри, и по- сочни плодове, и зеленчуци, необходимо е пак да бъдат обработени с мисъл. Когато разпръсвате семената между браздите, пак с мисъл като към човек им говорите, да дадат добри и едри плодове, и зеленчуци. Знаеш, че всичко е мисъл и тя попива в околното пространство. Все едно поставяш задача на някой , не зависимо каква и той трябва да я изпълни. Теб ти е ясно, че вие градите мисъл- форми. А колкото по- съвършени са те, толкова сътвореното от вас ще бъде по- съвършено
Мария: За паметта на мисълта също знам. Дори учените вече са доказали. Имам предвид, когато човек почине и в дрехите, които е носил дълго време се чувства неговото присъствие. Това е неговата енергия, която се е запаметила в тези дрехи. Знаем, че човек има свое излъчване и в енерго- информационното му тяло е цялата информация.Йогите наричат аура, аз я наричам енерго- информационно поле. Тук е цялата информация за всяка човешка същност.
Абраам Хатми: Това са новите знания, от Новата наука, наречена Космология. Ще я притежава човекът на Новото време. Чрез логиката, по пътя на интуицията , човек ще стига до всяка истина. Тук не е необходима апаратура, а както казах, развиване на интуицията. Вече започнахме да ви подготвяме за Новото време и Новата наука. Има доста хора напреднали в това отношения. Особено в интернет, там ще ги срещнете. Там, и те и Учителите, които сме изпратили при вас, ги предават. Търсете ги и ги учете!
Мария: Благодаря, Учителю.
Абраам Хатми: Ние ви наблюдаваме. Вече хората се пробуждат.
Абраам Хатми:Няма какво друго да разговаряме за земята, почвата, растенията и плодовете. Всичко си казахме. Да разгледаме залата по експериментална медицина.
Мария:Науката за здравето много ме вълнува.
Двамата тръгват.. Влизат в светлия коридор Пред тях врата в светлина. Влизат вътре.. Виждат се няколко непознати медицински апарата, лекарски стол , до него още един. В дъното малка лаборатория с множество стъклени съдове и микроскоп.
Абраам Хатми:Това е новият вид кабинети. Не е необходима апаратура. Човекът сам ще бъде скенер и сам чрез сетивата и интуицията ще си прави изследване. Хората няма да боледуват, защото ще премахнат всичко лошо от себе си и няма да се напрягат. Няма да се правят готвени храни, а само чисти от природата.
Мария: Това е много хубаво. Защото когато изследвам с махалото храната, която преминава през огъня, просто енергийният и състав е на нула. И в крайна сметка, ние не получаваме никаква енергия чрез нея
.Абраам Хатми: Разбра ли сега? Каква храна ядете? Да не говорим, че и животните, които колите, получават стрес и този стрес когато се храните, се предава на вас.
Мария: В САЩ има цял институт за изследване емоциите при растенията. Чрез специална апаратура, те проследяват всяко въздействие върху тях. Те изпитват радост, страх, а особено когато ги късат изпадат в стрес.Затова, когато късаме дадено растение, ние трябва предварително да го подготвим с думи, чрез мисълта. Доказано е, че то приема информацията и реагира.
-Абраам Хатмиѝ: Във всяко нещо има живот. Всяко нещо е жива природа.Дори и неодушевените предмети излъчват енергия и чрез нея ,ако развиете сетивата си, можете да откривате всяко нещо, което сте забравили. Съществува и магнетизма. Очите, това е полето на магнитната енергия. Чрез нея, съзнателно, виждате неща, които сте забравили на дадено място.
Мария: Забравила съм нещо къде съм го сложила и изведнъж, погледът ми се насочва към него.
Абраам Хатми: Защото влиза във взаимодействие с твоята интуиция. Магнетизъм и интуиция, когато им се доверите, правят чудеса.
Мария: Отговори на въпроса, който толкова време беше ангажирал моето съзнание. Винаги съм се питала, какво е това чудо? А ето, какво било.
Абраам Хатми: Вече знаеш, че съществуват природни и космически закони. Ако ги познавате, няма да имате никакви трудности. Трябва да се доверите най- вече на интуицията си- вътрешния си глас.
Мария:. Благодаря ти, че ми даде знанието за нея.
Абраам Хатми: Има още много истини да се учат. Всичко научено трябва да се усвои и запамети.
.Мария: Какво да разбираме под битие?
Абрам Хатми: Вашето ежедневие, вашият живот.
Мария: Доста често се използва думата битие, но има различни тълкования за нея.
Абраам Хатми: Има много прости истини, а вие не можете да ги тълкувате.
.Мария:Защо прости истини?
Абраам хатми:Защото са толкова лесни за тълкуване?
Мария: Защо ?
Абраам Хатмиѝ:Защото, повечето неща за вас са загадка
.Мария:Загадка?
-Абраам хатми:Всичко, което не можете да разберете, за вас е загадка.
Мария: И тогава започваме да се ядосваме и да хабим нерви напразно.
Абраам Хатмиѝ: Трябва да се примирите в такъв момент, да се успокоите и тогава в съзнанието ви ще просветне искра.
Мария: Искра ?
Абраам хатми: Ще видите чрез вътрешното си зрение истината.
Мария: Ето нещо ново,което е простичко, но няма кой да се досети. Вече сме в залата по експериментална медицина. Защо се нарича експериментална?
Абраам Хатми: Защото ние тук правим експерименти с човешката същност. Пускаме им различни идеи и те трябва да ги реализират. Все още не сте разбрали, че не трябва да се тровите с толкова много лекарства. Ставате наркомани и все повече ги увеличавате. Има много природни методи на лечение.
Мария Установила съм това. Също не използвам лекарства. Много рядко аспирин и витамин Ц, но предпочитам лимон.
.Абраам Хатми: Аспирина е универсално средство, което тонизира организма. Трябва да търсите причините за вашите болести, а това са стресовете на земята- не владеене на емоциите, отрицателни деяния чрез греха..
Мария: Навсякъде се сблъскваме с тях.
Абраам Хатми:.Но стресове трябва да има. Държат вашият организъм буден.
Мария:Стресът е реакция на организма, която ни предпазва и държи будни.
Абраам Хатмиѝ: Да
Мария: Всеки стрес има последствия.
Абраам Хатми: Разбира се, но ако се отстрани навреме, няма да има последствия. Стресът изчиства организма от токсините.
Мария: Как така!
Абраам хатми: Завишава се вибрационното нито. Електричните частици започват да трептят с ускорена честота и по този начин, излишната атомна маса, която се е насъбрала се изтласква към периферията и излиза навън ,чрез порите на кожата
Мария: Има логика. Сега, къде ще продължим разходката си?
Абраам Хатми: Отиваме в залата на чудесата?
Мария:!
Абраам Хатми: Вие хората обичате да казвате на всяко нещо, което не ви е познато, чудо? Като в приказките
Мария: Да влезем в тази зала? Сигурна съм, че ще стане някакво чудо.
Двамата тръгват. и прекосяват коридора. Пред тях се изпречва огромна стъклена врата
Мария:Врата?
Абраам Хатми: Илюзорна е. Не е стъклена. Ти си мислиш, че е такава и тя може да се материализира
Мария: Как?
Абрам Хатми: Със силата на мисълта.
Мария: Това вече го знам, но трябваше само да ме подсетиш и да си спомня.
Абраам хатми: Всичко е запечатано в мисълта ти. Само трябва да си го припомниш. Но затова е важно непрекъснато да я развиваш.
Мария: Развивам?
Абраам Хатми: Трябва да я държиш непрекъснато будна.
Мария:Будна, а съня?
Абраам Хатми: Нямам предвид съня. За всяко нещо трябва да мислиш и да влагаш разум. Да се пазиш от непредвидени неща. Ако не внимаваш, можеш да попаднеш под гумите на някоя кола.
Мария: Зорко трябва да бдя над себе си.
.Абраам хатми: Ето, че ме разбра.
Мария: Радвам се!
Абраам Хатми: И аз се радвам.
Мария:- Какво значи единение?
Абраам Хатми: Ами мислим еднакво,. А това създава хармония. Вие трябва да търсите своите половинки.
-Мария: Да намеря човека, който ще ме разбира и с него и ще живеем в хармония.
Абраам хатми: Животът се гради върху хармонията. Но вие не търсите хармонията
.Мария: Не мога да я намеря. Трудно се живее без хармония.
Абраам Хатми: Трудно ще я намерите. Хармонията е живо същество, което живее сред вас, но е обгърната във воал, в който не можете да я видите. Тя ще ви помогне да намерите вашия двойник.
Мария: Как двойник?
Абраам хатми: Ами хармонията се гради с вашия двойник. Човекът, който прилича на вас.
Мария: Човек, който мисли и чувства като мен
.Абраам Хатми: Да.
Мария:Как да го намеря?
Абраам Хатми: Интуицията ще те води. Когато го срещнеш, ще го познаеш. Тук вече магнетизма оказва влияние. Да го почувстваш чрез привличането.
Мария: Ще послушам съвета ти Учителю Абраам..
Вече са в огромната зала.
Мария: Залата на чудесата. Да, ама тук няма нищо
Абраам Хатмиѝ: Помисли си и ще има.
Мария: Пак ме изненада!
Абраам Хатми: Какво искаш да видиш, Мария?
Мария: Искам да видя човекът, който е идентичен с мен.
Абраам Хатми: Изгради си образ за него и ще го имаш!
Мария:Отдавна го виждам в себе си, но все още не е до мен.
Абраам Хатми: Скоро ще дойде и ще живеете в хармония.За сега още е в царството на чудесата. Когато дойде при теб, ще стане чудото.Мислите и си изграждате светове, в които живеете.
Мария: Живеем в един илюзорен свят. Като в приказките.
Абраам Хатми: Затова сте на земята. Тя също е обгърната във воал, от който не можете да излезете.
Мария: Да.
Абраам Хатми:Трябва да разкъсате воала и да се освободите. Духът е над всичко. Духът и мисълта правят чудесата. Те летят в безкрайното пространство, като волни птички.
Мария: Колко нови неща научих от теб…
Абраам Хатми:А сега, да тръгнем към изхода на пещерният град. Видя и чу неща, които хората не знаят. Много посветени като теб са идвали с материалните си тела, но не са успели да влязат. Мисълта е тази, която можеше да ги доведе до тук и с разрешение на великите посветени, да влязат в града на Светлината. Физичните тела са интоксикирани и не могат да внесат тази отрова.
Мария: Учителю Абраам. Всички тези знания ще предам на хората на земята. Довиждане Калйлас. Град на Светлината .