Защо има улици с техни имена в София?
Приноса на двама други чужденци, благодарение на които нашата днешна столица е била спасена от опожаряване през 1878 година. Те и двамата са родени в една и съща година през 1833 година, но в различни държави. Вито Позитано е роден на 2 октомври в Бари, тогава в Кралството на двете Сицилии, днес Италия. А другия е Леандър Франсоа Рьоне льо Ге, когото българите завинаги ще помнят като Леге е роден на 11 септември същата 1833 г. само, че в Кюие, област Майен, Франция. Те двамата единия италианец другия французин правят един страхотен подвиг …
Но преди това кои са всъщност те?
Младият Позитано влиза в армията, участва в унищожаването на разбойничеството и стига до чин капитан. После постъпва в пожарната команда в родния си град. Има сведения, че е участник в похода на Гарибалди. След обединението на Италия (1863) става част от дипломатическия отдел на Министерството на външните работи в Рим. После го назначават за дипломатически агент в Триест, Австрия. По-късно заема различни консулски служби предимно в Османската империя – на о.Корфу, Малта, Алжир, Цариград и пак Алжир, докато през 1876 г. не го правят вицеконсул в София.
При приближаването на отряда на генерал Гурко към София по време на Руско-турската война (1877) Позитано заедно с вицеконсулите на Франция Леандър Леге убеждават вицеконсула на Австро-Унгария и те заедно отказва да напуснат града.
След изтеглянето на османските части организира въоръжени отряди за борба с мародерстващите банди, както и пожарни команди за потушаване на пожарите.
На 20 декември 1878 година Позитано е обявен за почетен гражданин на град София.
По-късната му кариера го отвежда в Дамаск и Йокохама. В Япония Виторио Позитано умира на 26 ноември 1886 година.
Леандър Франсоа Рьоне льо Ге е изключително ерудиран – завършва право, научава редица езици, сред които английски, италиански, испански, турски, персийски. Има много богат дипломатически опит от преди да бъде изпратен на мисия по българските (тогава османски) земи. Завършва университет за живи източни езици. Започва дипломатическата си кариера в Александрия, след което работи в Тунис и Джеда. Голям познавач е на народите на Османската империя.През 1874 година получава назначение на консулството в София, подчинено на френското посолство в Цариград. След Освобождението прекарва известно време в Босна, а след това е назначен за консул в Бургас (1878-1882). Леандър Льо Ге умира на 13 февруари 1887 в Яфа, днешен Израел.
В какво се състои подвига им?
Професионална мисия на всеки консул по света е да защитава интересите на собствения си народ. Знак, че е дошло преломно време е готовността на тези дипломати да припознаят като свой народа, на който са гости по служба. Събитията от днешния ни разказ се развиват през далечната 1876 година – кървав момент от миналото ни. Момент, в който десетки хиляди българи губят живота си, а милионите живи очакват с трепет и надежда да осъществят бляна си – Освобождението. Десетки са обществениците от цял свят, които с дейността си се опитват да приковат вниманието на Великите сили към изстрадалия от зверствата на турската власт, народ. Юго, Толстой, Дарвин са само малка част от световноизвестните личности, които се застъпват за българите, но героите на днешния разказ са в малко по-различна позиция от тях.
По това време Леандър Леге (1833-1887) и Вито Позитано (1833-1886) са вицеконсули в София, съответно на Франция и Италия. Като дипломати в сърцето на Османската империя, от тях се очаква да бъдат „послушни“ и да се съобразяват донякъде с интересите на империята. Макар да са представители на две цивилизовани и развити държави, постъпките им, които предстои да ви разкажем, са наистина неочаквани.
Непосредствено след края на Априлското въстание, Леандър Леге започва активна кореспонденция с френското посолство в Цариград, в която разказва за зверствата срещу хората. Той докладва професионално и дипломатично, но с чувство. Разказва за огромните пазари, сформирани след репресиите над населението от Софийско, на които били продавани вещи от башибозуците. София е спасена от огнен ад до голяма степен заради Леге. Неговите усилия принуждават турските власти да не опожарят града, като можем само да гадаем колко човешки живота е спасил. Дейността му не се изчерпва до тук. Освен грабежите, безчинствата и насилието, той описва и преминаването на затворниците през София. Част от тези затворници са и останалите живи Ботеви четници.
Заслугите на Леге не приключват с Априлското въстание и месеците след това. По време на Руско-турската война консулът отново е сред ключовите фигури, на които днес трябва да благодарим за запазването на града. По време на военния конфликт, София се оказва особено ключова зона за османската власт, тъй като в града се намират складове, в които се помещават храни и боеприпаси. Виждайки как ще се развият събитията, Осман Нури паша не иска да даде бъдещата българска столица в ръцете на генерал Гурко и заповядва тя да бъде опожарена и изгорена до основи. Именно тук се проявява солидарността и добротата за втори път не само на Леге, а и на Позитано и австро-унгарския консул в София. Те пишат писмо до Осман паша, което гласи:
В знак на протест срещу вашето нечовешко намерение да запалите София, заявяваме, че ще останем в града, заедно със семействата си, целия персонал и санитарните мисии, които и до ден-днешен лекуваха вашите ранени.