ПРАВОСПОСОБЕН МАДИАТОР ГЕОРГИ КАРАДЖОВ

МЕДИАТОР

Езикът ни е средството,с което се изразяваме и достигаме до съзнанието на другите хора.Той трансформира мислите ни в определени фрази,които формират изречения, а те на свой ред изграждат нашето послание към заобикалящия свят.

Казваме че езика е нашият медиатор при взаимоотношенията ни с хората около нас.За да бъдем правилно разбрани е необходимо добре да владеем този инструмент и да имаме доверие в него.

Медиатора в процедурата по медиация изпълнява сходни функции.Той запознава страните със същността на медиаторния процес.Уверява се че е правилно разбран и дава възможност на участниците в определена от тях последователност да изразят своите гледни точки.Негово е задължението да осигури еднакво време на страните да изложат становищата си.В качеството си на трета страна в процедурата трябва да следи за коректността,уважението и разбирането между спорещите,което е важно условие за изясняване на проблема помежду им.

Медиацията преминава през няколко етапа.На границата на всеки един от тях медиатора трябва да обобщава постигнатия напредък от страните,като се увери че неговото разбиране за напредъка на участниците съвпада с тяхното.

Много е важно гледните точки да се „хармонизират“ по начин,който да не оставя съмнение у спорещите в постигнатото разбирателство между тях.Изобщо доверието играе огромна роля, а медиатора е основната фигура,която го изгражда.То е двустранен процес- спорещите също трябва да имат пълно доверие в „третата“ страна.

При нормално развитие на процеса той трябва да завърши с писмено  споразумение между участниците, подписано от тях и медиатора.То има правна стойност и третира всички въпроси и проблеми,по които е достигнато съгласие.Задължително е да не противоречи на законодателството на съответната държава- в случая България.

Присъствието на медиатора е „незримо“,но важно.С такт,уважение към страните,съблюдаване на процедурата,точно изясняване на спорните моменти и мотивиране на спорещите към постигане на споразумение „третата“ страна трябва да убеди страните в справедливостта и взаимноприемливостта на решението,до което ще стигнат.

Основната цел- постигане на трайно разрешаване на конфликта на минимално възможната за страните цена.

Да бъдеш медиатор не е най- лесната професия на света!

ЦЕНА

Всяко наше физическо,психическо или интелектуално усилие има своята цена.Тя не се изразява само в материален смисъл-пари.Физическото изтощение,психическите проблеми,интелектуалните блокажи също са част от нея.

„За лудо работи , за лудо не стой“ е една от най- известните български поговорки.Ако се замислим не особено обоснована от логична гледна точка.Все пак труда би трябвало да е добре организиран,предварително премислен и насочен към определена цел.Какъв е смисълът да работиш, само защото не трябва да стоиш.С такъв подход огромни нерви и усилия отиват в произвеждането на никакъв или скромен резултат.

Така стоят нещата и със защитата на собствените ни права.Готови сме да хвърлим огромни материални и човешки ресурси в продължителни и скъпи съдебни дела без гаранция за сериозен и траен успех.Дори не се замисляме какво може да ни коства това.Парични загуби,здравословни проблеми,непрекъснати сблъсъци и напрежение са само малка част от проблемите,които ще се стоварят върху нас при такъв подход.

Медиацията има много по-малка „цена“ в сравнение със съдебната процедура.Първо тя е много по-евтина от нея.Второ при минимално ниво на разбирателства на участващите страни е по-бърза.Трето щади нервите на участниците,като им дава свободата и спокойствието да изложат своите позиции.Четвърто позволява ако не се постигне споразумение още на първата среща да се насрочи нова без санкция за страните.Пето при успех споразумението може да бъде предоставено в съда или пред друга институция,като значително улеснява разрешаването на проблема на страните пред тях.Шесто във всеки един момент може да бъде стартирана отново,за да се разреши друг възникнал между страните спор.Седмо не участниците се съобразяват с процедурата, а тя с тях.

Предимствата не спират до тук,но дори само гореизброените дават възможност за преценка на предимствата на медиацията пред останалите способи за разрешаване на спорове.

Цената- материална,физическа,умствена,психическа е от изключително значение за хората,които си поставят високи цели и искат да ги постигнат.Едва или има нещо по-болезнено от това да осъзнаеш че желанията ти са на една ръка разстояние, но вече си изразходвал толкова усилия,че нямаш възможност да ги достигнеш.

Умният човек внимателно разпределя човешките си ресурси и планира своите действия по начин,който да му позволи в максимална степен да постигне това,което е замислил.

Преценете сами кой е по-ефективният начин за разрешаване на нашите проблеми- медиацията или съда.

ИСТИНА

Казват, че днес е по-лесно да повярваш на лъжата,отколкото на истината.Истината е дефицитна стока в нашия свят.Публичните фигури обещават много неща,но когато са натоварени с отговорността да ги осъществят сякаш забравят за тях.

Не е лесно да си на страната на истината.Защото първо трябва да започнеш със себе си.Да осъзнаеш своите силни и слаби страни и избереш подходи, с които да засилиш първите и преодолееш вторите.Едва след това можеш да се обърнеш навън към другите хора и да се опиташ да им помогнеш.

Такъв е и случаят с медиацията.Първо е осъзнаването че сблъсъците и съдебните битки не водят до трайно разрешаване на конфликтите.Дори най- добрите съдии и адвокати не са в състояние да преодолеят недоверието,дори омразата между спорещите страни.Защото избора да протегнеш ръка към другия е индивидуален за всеки човек.Би трябвало да поискаш постигане на доверие и съгласие преди да предложиш на насрещната страна да се споразумеете.

Има още един,дори по-важен въпрос.Какъв е действителния проблем,който ви разделя в спора.Съдебната битка е съсредоточена върху юридическите основания на конфликта и не се занимава толкова с неговите действителни източници и причини.

Такова изясняване е възможно,когато двете страни седнат на една маса,изложат гледните си точки и очертаят действителния обект на спора.Точно това осигурява медиатора,като трета,равно отдалечена от страните фигура.Той дава възможност без да се намесва да бъдат изслушани максимален брой гледни точки,за да се стигне до истинския въпрос за решаване.Едва тогава започва и търсенето на взаимно приемливо решение.

Защото ако не идентифицираме истинското положение, ние не можем да намерим адекватната рецепта.Това е като да дадеш лекарство въз основа на грешна диагноза.

Медиаторната процедура е достатъчно отворена и позволява на страните свободно и без принуда да изложат и защитят своите позиции и не е обвързана с множеството формални изисквания на гражданския и наказателния процес.

Тя обаче има законова регламентация и споразуменията,които се подписват при нея имат правна валидност и могат да бъдат представени в съда или пред други институции.

Необходимо ни е доверие и търпение,за да стигнем до истината,която ще ни позволи реалното разрешаване на възникналия проблем.

ДОВЕРИЕ

Често казват че вярата постига чудеса.Не малко примери го доказват.Въпреки това 21 век не се слави с голямо „доверие“ в ближния.Сякаш колкото повече са модерните средства за комуникация,толкова по-малко се „доверяваме“ на тях.

А доверието е от ключово значение.Не случайно един от най- големите мислители на нашето време Франсис Фукуяма посвещава голям труд на тази тема.

Защото,за да се проведе дадена реформа е необходимо критична маса от хора да приемат нейните цели, подкрепят действията по прилагането й и изтърпят отрицателните й последици.

Такова  е и положението с медиацията.Процедурата протича извън съда.Тя се основава на доверието на страните в нея и в човека,който я „управлява“-медиатора.Не на последно място,необходимо е съгласието на спорещите да седнат на една маса и обсъдят спокойно проблемите,които ги вълнуват и начините на тяхното решаване.Тоест необходимо е и минимално ниво на доверие между самите тях.

Факта че този способ за разрешаване на спорове е толкова слабо популярен в България, показва и сериозната липса на истинско доверие в българското общество.Но за да се отлепим от дъното ние трябва първо да променим своето мислене.Трябва да погледнем на другия не само като на бъдещ противник,но и като на потенциален партньор или даже приятел.

Защото ако нещо доказва историята,то е че дори най-големите и могъщите не могат сами да се справят в сложни ситуации.

Доверието се изгражда трудно, а се губи лесно.Затова е желателно да се започне с малки стъпки,които да го засилят и да доведат до по-сериозни споразумения.

Това е и целта на медиацията.Първо медиатора убеждава страните,че е в техен интерес да се опитат да изложат пред трета,неутрална страна своя казус.В хода на процедурата те очертават истинските проблеми помежду си и чак накрая стигат до обсъждането на взаимноприемливи решения.

Върху тях не се упражнява принуда,те във всеки един момент могат да напуснат без да има последствия за тях.

Медиацията може да се провежда дори и да текат дела между страните за споровете помежду им.

За да „победи“ доверието е необходима не просто воля от страна на хората,но и действия,които да позволят неговата поява и укрепване.

Така се случват нещата в най- богатите и силни държави.Ако искаме да ги настигнем би трябвало да следваме техния опит.     

ИЗВЪН СЪДА

 Споровете съпътстват целия ни живот.Те имат своето място във всяка област на човешка дейност- икономика, право, лични, семейни ,имуществени, договорни отношения…

Не си даваме сметка колко голяма част от човешката енергия се изхабява в тяхното разрешаване.

Свикнали сме че неразбирателствата следва да се разрешават в съда.В България съществува парадокс- има ниско ниво на доверие в съдебната система и въпреки това огромната част от противоречията между хората се отнасят към нея.Същевременно правосъдието става все по-скъпо- съдебните такси растат, хонорарите на адвокатите също.Има и още един проблем-времето,на който ние българите не сме свикнали да обръщаме внимание.Понякога делата продължават десетилетия без да удовлетворят страните по тях.

Вместо да се огледаме около нас и потърсим други способи за разрешаване на нашите проблеми, продължаваме да се вкопчваме в съда,като последна и единствена инстанция.

А други възможности съществуват и по българското законодателство. В развитите държави те намират все по-широко приложение и постигат ефективни резултати.Искаме да се сравняваме с най-развитите и най- богатите,но за да ги достигнем е необходимо да се поучим от тях и използваме челния им опит.

В САЩ,например, медиацията има широко приложение.След последната финансова криза на Уолстрийт голяма част от отношенията,свързани с държавно финансиране на закъсали банки и институции бяха решени чрез нея.

Медиацията е способ за извънсъдебно решаване на спорове.Той има изключително широко приложение- като се започне от личните и семейни отношения и се стигне дори до разрешаване на казуси в наказателното право.

Защо се използва широко в развитите държави? Тя е по-бърза,по-евтина от съдебната процедура и дава възможност на страните свободно да изкажат своите проблеми и да потърсят и намерят взаимно приемливо решение.

Защо няма такава популярност в България?.Това е процедура на основата на доверието, а както знаем доверието е една от най-дефицитните стоки в нашата държава.