27.11.1916 г. – роден Мишо Хаджийски, български писател.
Роден е в едно от селата на таврийските българи – Инзовка.
През 1917 г. баща му, който е войник, загива в Петроград (дн. Петербург).
По време на … големия глад през 1921 г. умира и майка му и Мишо Хаджийски е отгледан от дядо си – Иван Хаджийски.
В 1930 г. завършва прогимназия в Инзовка, а през 1933 г. – Педагогическия техникум в с. Преслав, Таврия, където (до 1936 г.) преподаването е на български език.
През 1933 г, прежива сам … друг глад, както и масовите изселвания на българи от Таврия, записва се студент по литература в Киевския държавен университет, който в 1937 г. завършва.
Като студент сътрудничи на български вестници в Украйна, после издава няколко книги и сътрудничи на Българския държавен театър в Украйна.
През юни 1941 г. е мобилизиран в съветската армия. Докато частта му се сформира, е пленен, но впоследствие бяга и се добира до родното си село.
През 1942 г. успява да достигне до България, където приема за своя основна цел да запознае българската общественост с положението, в което се намират таврийските българи и българите в Украйна, кат в периода 1942 – 1944 г. Мишо Хаджийски:
– изнася сказки на тема „Българите в Украйна“ из цялата страна;
– застъпва се за българите от Таврия и Бесарабия, откарани на работа в Германия;
-инициатор е за създаването на Институт за опознаване на Таврия, в който влизат учени като проф. Стоян Романски, проф. Борис Йоцов и Петър Динеков, писатели като Ангел Каралийчев, Стилиян Чилигиров, Никола Фурнаджиев, литературният критик Владимир Василев, публицисти, общественици и други;
– пише редица статии в българския периодичен печат;
– обръща се към българските държавни инситуции с молба да спомогнат за преселването на българите в Таврия в България. През 1944 г. 1500 таврийски българи заедно с Мишо Хаджийски пристигат в България и са заселени главно в Добруджа. Хаджийски се установява в Белоградчик, откъдето е съпругата му.
Какво става с тях после? – През 1945 г. по … съветско искане почти всички са върнати в СССР и … изселени в Средна Азия.
Какво става Мишо Хаджийски? След Девестосептемврийския преврат, още на 26 септември 1944 г. е арестуван и отведен в Дирекцията на полицията, където е изтезаван. Освободен е на 16 ноември 1944 г., но на 7 декември 1944 г. в Белоградчик, отново правят опит да го арестуват … Едва 28 годишен, той ЗНАЕ какво ще последва и се самоубива…
Книгите му „Българи в Таврия“ и „Пуста чужда чужбина“са в списъка за литература обявена за изземване, съгласно Постановление на Министерския съвет от 6 октомври 1944 г..
Остава творчеството му… След идването си в България Мишо Хаджийски публикува част от творбите си във вестници и списания, като в-к „Днес“, „Зора“, сп. „Просвета“, „Отец Пайсий“ и др. Оценката на критиката е, че Мишо Хаджийски е многообещаващ автор. През 1943 г. излизат двете му книги в България – „Пуста чужда чужбина“, сборник с разкази и „Българи в Таврия“, в която се изявява и като краевед и историк. В архива му са запазени части от подготвяна следваща книга – „Стара Таврия“, както и планове и чернови за два романа.
Основните теми в творчеството на Мишо Хаджийски са свързани с родения му край, преселването на българите в Таврия през 1861 – 1862 г., техния живот в новата им родина и отражението на историческите превратности върху него.
Уви, живее само 28 години и неговият изследовател Александър Миланов тъжно констатира загубата за България от един талант … „А е можел да стане Таврийският Йовков“.