Желко Перович e роден през 1961 година във Високо, Босна и Херцеговина. От 1977 г. живее в Марибор, Словения. Работи в железопътния транспорт като диспечер на влак.
Издал е на словенски език поетичните си книги: „Подарени гласове” (Триест, 1997), „Течност” (Марибор, 2001), „Синапси” (Марибор, 2010 г.); на родния си език – „Утеха” (Загреб, 2002) и „Голи синапси” (Сараево, 2 Прави преводи на художествена литература и поезия от словенски на босненски език и обратно.
Негови авторски произведения са преведени и публикувани в различни списания в Словения, в чужбина и в интернетните предавания.
Той е отличен с първа награда в списанието за поезия „Младика” през 1994 година в Триест, с награди за принос към писателското сътрудничество в Словения и Босна и Херцеговина (КНС – Сараево, 2009), с награда за превод на поезия „Лириконово злато” (Лириконфест, Веление, 2013), както и с първа награда в поетичния конкурс в Марибор (2015).
ВАРИАЦИИ
Накрая се стопяваш с бележките и свой си
между своите; след това с единия крак чакаш,
а другият пускаш кой знае къде в ритми, когато
ходиш на пръсти и размахаш послания; варират
вариации, които днес трябва да вземе предвид
Духът на времето и да се рециклира до гръцкия мит или архетип,
защото безкрайната драма няма почивка, и нищо
не е по-другояче, ако трябва да се грижиш за малката ù
смърт, когато статуите чрез копнеж и глас са над
погледа без гнезда, без ос, и не знаеш да кажеш
дори кой си, когато отидеш от другата страна на полето
на тихите думи.
ВЧЕРА
Скучно небе, облаци бързи, други, дори по-бързи, като разстроени коне с пълна сила ги яха самият дявол; разтревожените
ято врани дори не грачат, само на годините през голата корона вятърът свири: днес е
