1. Блажени са бедните по дух, защото тяхно е царството небесно.
Да бъдеш блажен по дух, значи да признаваш своите грешки и да бъдеш убеден, че духовните качества, които имаш не са достатъчни за един истински християнин. Бедните по дух са скромни, а скромността е една от най- големите ценности на човека.Великите люде били най- скромните.Те имено били бедни от дух, защото при всичката си святост се признавали за грешни и знаели, че без Бога са нищо.Смирението например на апостола Павла отивало до там, че той не веднъж е казвал:”Аз съм пръв от грешниците”. Бедният по дух не прилича на горделивия.Христос всякога осъждал гордостта и хвалил смирението.Той осъждал фарисдея и оправдал митаря.А митарят е образец на човекао, беден по дух.
За награда на духовна бедност, Иисус Христос обещава царство небесно, т. е.прошка на греховете и душевен мир, а в бъдещия живот- вечно блаженство.
