Изложбата „Константин Иречек и неговото дело” е експонирана в къщата  музей Христо Г. Данов. Тя.съдържа 10 информационни пана и е изготвена от Ярослава Минчевова, председател на сдружението „Чехи, словаци и приятели” със съдействието на Регионалния исторически музей в Пловдив.Организира по повод 180 г. от смъртта на К. Иречек и съдържа както биографични данни,така и по-важните научни трудове на К. Иречек  имащи значение за българската история.

Константин Иречек е виден чешки славист и  историк, с големи заслуги  за изучаването на българското минало.Роден е в чешко семейство във Виена, през 1854 година. Дядо му е Павел Йосиф Шафарик, който е виден  деец на чешкото и словашко Възраждане. Баща му е Йосиф Иречек, а майка му Божена Шафарикова. През 1872 година Константин Иречек завършва престижния лицей Терезианум във Виена. През ваканциите посещава град Високе Мито в Чехия, родният град на баща си.  От тук са и неговите първи братовчеди, братя Шкорпил, двамата от които – Карел и Херман  са добре известни  в България.

Между 1872 и 1875 г.одина учи история в един от най-старите европейски университети – Карловия в Прага. В университета се среща с Франтишек Палацки, известен чешки писател и историк, който оказва влияние във формирането на бъдещия учен и насочва трайните му интереси към миналото на славянските народи.

В Прага се запознава с Марин Дринов, Васил Стоянов, Григор Начович и други българи, които конкретизират вниманието на Иречек към българската история.

Когато е на  18 години публикува „Книгопис на новобългарската книжнина 1806 – 1870“. На 22 години защитава докторската си дисертация на тема „Историята на българите“(„Dějiny národa Bulharského“), с която през 1876   година става доктор по философия в Университета в Прага. Проф. В. Златарски определя този негов докторат  като „капитален за времето си труд“.  През същата година  Иречек започва своята академична кариера в Карловия университет, Прага.

По покана на проф. Марин Дринов през 1879 г. пристига в Княжество България и е назначен  за главен секретар, а през 1881 г. оглавява Министерството на народното просвещение. През 1884г. е директор на Народната библиотека и музей. Привлича на работа в България и други чехи, между които братя Шкорпил.

Иречек е сред инициаторите за възстановяване на Българското книжовно дружество и негов редовен член от 1884 година.

През 1888  излизат неговите  безценни „Пътувания по България“, записки,  които прави по време на обиколките си  по българските земи.

Иречек е автор и на два тома „Княжество България“ / т. І – 1879-1881, т.ІІ -1881-1884/ посветени на изграждането на Третата българска държава.

Константин Иречек е редовен професор в Карловия университет в Прага от 1884 до 1893 и във Виенския университет от 1893 до 1918 г.

Заради изключителния му принос за изучаване на българското минало и   културна модернизация, през 1883 г. Княз Александър І го награждава със златен медал „За наука и изкуство“ и през 1884 г. с орден „Св. Александър“ /ІІІ степен/.

Константин Иречек е член на  Българското книжовно дружество, почетен член на Българската академия на науките, член на академия на науките в Прага и във Виена, член-кореспондент на  Сръбската академия в Белград, на академиите в Загреб, Будапеща, Петербург и Мюнхен.

Константин Иречек е член на  Българското книжовно дружество, почетен член на Българската академия на науките, член на академия на науките в Прага и във Виена, член-кореспондент на  Сръбската академия в Белград, на академиите в Загреб, Будапеща, Петербург и Мюнхен.

 Той умира през 1918  година във Виена.

Мария Герасова