1320-1380г.

Наричан още Орелът на Бретан или Черното куче от Бросельонд*, Бертран дьо Геклен е един от най-успешните френски пълководци в Средновековието. Той е един от малцината дребни аристократи, издигнали се до позицията на конетабъл на Франция, която по принцип се присъждала само на висшите благородници.

Геклен е роден в Брон, Бретан, през 1320г. Баща му, Робер дьо Геклен, сеньор на Брон е от бретонски произход. Според семейната легенда, родът Геклен произхождал от древен мавърски крал, който достигнал до Франция с армиите си по време на ислямската експанзия.

Първата му служба на бойното поле е под знамената на Шарл дьо Блоа, херцог на Бретан. Шарл води продължителна война със своите братовчеди от рода Монфор за наследството над Бретан, продължила от 1341 до 1364г. и останала в историята като Войната за Бретанското наследство. Дьо Блоа получава подкрепата на френските крале, докато зад рода Монфор застават англичаните и конфликта се слива с продължаващата Стогодишна война (1337-1453г.). През 1354г., Бертран получава своето рицарство на бойното поле, след като частта му разбива един противников отряд, опитващ се да превземе замъка Монморан. През 1356-7г., дьо Геклен ръководи отбраната на обсадения Рен, сражавайки се успешно с англичаните и прилагайки „партизанска“ тактика, свързана с изненадващи рейдове и отказ от открито сражение. По време на обсадата, дьо Геклен е призован на двубой от противниковия рицар сър Уилям Бамбъроу. Французинът излиза победител и убива своя опонент.

През 1364г., Шарл V става новия крал на Франция. Той отдавна е забелязал талантливия Геклен и го поставя начело на една от своите армии, чиято цел е да сломи съпротивата на Шарл II Наварски, който се опитва да отнеме херцогство Бургундия от французите.  Дьо Геклен не разочарова своя господар и в битката при Кошерел (16,V,1364г.) разгромява напълно англо-наварската армия, командвана от сър Жан дьо Грале, каптал** на Блох. Ала съдбата не е на страната на дьо Блоа и неговата фракция. При Оре (29,IX.1634г.), Шарл дьо Блоа е убит, а армията му разбита. Бертран продължава да се съпротивлява на победителите още известно време но е принуден да счупи меча си в знак че се предава. В последствие, крал Шарл V Валоа го откупва за 100 000 франка.

През 1366г., Бертран дьо Геклен успява да обедини около себе си водачите на множеството наемнически групи, които плячкосват френските земи след прекратяването на военните действия с Англия (договор от Бретини). Начело на тази нова сила, дьо Геклен навлиза в Кастилия, където се съюзява с Енрике де Трастамара в борбата му срещу Педро I Жестокия от дома Ивреа. Де Геклен превзема поредица от ключови крепости, сред които и столицата Бургос, където Енрике е коронясан за крал на Кастилия и Леон, а самият Бертран получава номиналната титла „крал на Гранада“, макар тази провинция да си остава в ръцете на маврите до 1492г.

Година по-късно, силите на Енрике и Бертран са рабзити от армията на Педро I, подсилена с английки контингент и командвана от Едуард, Черния принц. Двете армии се срещат при Нахера. Англо-испанските сили излизат победители, а дьо Геклен попада в плен. Шарл V, който смята своя генерал за безценен отново плаща откупа му. На следващата 1368г., Черният принц, болен от дизентерия и останал почти без войници (всеки 4 от 5 англичани умират по време на кастилската кампания) е принуден да напусне Иберия. Останал сам, Педро I е разбит от Енрике и дьо Геклен при Монтиел. След битката, Педро I се свързва с Бертран, предлагайки му подкуп за да пропусне беглеца през своите постове. Бертран приема, но казва за плана на  Енрике, който му предлага повече пари и земи ако доведе Педро в кралската шатра. Срещата на двамата полу-братя преминава бурно и те започват да се бият с ками. В последния миг, преди Педро да убие Енрике, Бертран, който до тогава не се намесва, просва Педро на пода, давайки шанс на Енрике да прониже до смърт своя опонент. Дьо Геклен става херцог на Молина, а френско-кастилския съюз е циментиран.

През 1369г., конфликтът между Англия и Франция е подновен и Шарл V отзовава Бертран от Кастилия. Дьо Геклен е издигнат в ранг конетабъл*** на Франция и веднага повежда своята армия срещу англичаните, разбивайки ги при Понтвален. Победата дава шанс на Бертран да завземе провинциите Поату и Сентонж и да принуди Черният принц да напусне Франция. През 1372г., френско-кастилската флота разгромява английските кораби при Ла Рошел. Англичаните губят над 400 рицари и 8,000 други воини. Бертран използва победата за да организира свой собствен флот, който започва да води пиратски набези по английските брегове. През 1373г., дьо Геклен побеждава англичаните при Шизе, с което на практика подчинява Бретан на френската корона.

Бертран дьо Геклен умира през 1380г., по време на кампания в Лангедок, където се разболява тежко. Погребан е в Сен Дени, в гробницата на френските крале, а сърцето му и до днес се пази в Сен Севур в Динан, Бретан.

https://belizarius.wordpress.com/biographies/bertrand-du-guesclin/