Често,ние оправдаваме грешките си с неща и събития, което не зависят от нас.Мрачното и дъждовно време е причина за  нашето лошото   настроение. Прекалено амбициозния конкурент в работата ни пречи да се изявим в пълния си блясък.Пречките по пътя ни причиняват нервността, дисбаланса, меланхолията,които ни обземат.Неразбирането на околните не ни позволява да развием напълно своите способности.Изобщо, виновни са всички,освен нас.Защото най-трудно е да се погледнеш в огледалото и си дадеш сметка за собствените успехи и неудачи.Може би, именно твоите грешни избори,неадекватно поведение,неразбиране на околния свят „причиняват“ несполуките в професионален и личен план.Обикновените хора и по-малките държави,като България и Румъния имат повече причини да търсят източника на своите неудачи, в по-силните личности или по-големите държави.                                                       

 Tristan Tzara/Тристан Цара//1896-1963/ е френски писател от румънски произход. Роден в Менещи /Румъния/. Актьор, журналист,драматург,критик.Цара е една от най- емблематичните и противоречиви личности в изкуството на 20 век.Той е един от създателите на влиятелното направление в изкуството и културата – дадаизъм.Движението известно и с абревиатурата „ДаДа“ се ражда по време на Първата световна война сред интелектуалните и артистични среди в Европа.То остро критикува всички традиционни форми на изкуството.Според дадаистите,те не са в състояние пълноценно да опишат истинските проблеми на човека и обществото в началото на 20 век.Движението издига в култ ирационалността, технологиите и има ярка анти-буржоазна насоченост.Именно то дава началото на развитието на кубизма,футуризма ,културата на бийт- поколението и отваря съзнанието за новите музикални форми,като рок-музиката и по този начин оформя мисленето на човека от миналия век.Неговия връх е публикуването на 7- те манифеста на дадаизма през 1924 год.

Самия Цара претърпява еволюция в своето мислене.Отдалечава се от дадаизма в полза на сюрреализма,с утопичната поема в този стил „Приблизителният човек“/1931/.Присъединява се към Комунистическата партия,за да скъса публично с нея след показните Сталински процеси.Поезията му, изпълнена със свобода  и изключително въображение се нарежда сред най- големите поетични образци на 20 то столетие.Животът и делото му изграждат модерните представи за интелектуалеца и неговата роля в културния и социален живот на държавата и обществото.

Творчеството на Цара доказва неизчерпаемия творчески потенциал на човека и способността му самостоятелно да разрешава екзистенциалните си проблеми.

Георги Караджов