И да сме далеч от родината си, тя е винаги е с нас. Понякога я напускаме поради  нужда от повече средства,брак с чужденец, изгодна оферта за работа в чужбина. В някой случаи, основанията са по-сериозни- смяна на режима на управление и политическа емиграция.Каквито и да са причините, те рядко ни карат да заличим в съзнанието си родната къща,семейството,приятелите от детинство,началното училище.Искаме или не, родната ни държава е закодирана в нашето съзнание и в определена степен влияе върху начина на възприемане и оценка на заобикалящия свят.Емигрантските потоци съпътстват света от неговото възникване.Това е процес характерен за големи,малки,силно или по-слабо развити държави.България и Румъния също са засегнати от него.Независимо от причините за „емигрантския“ избор, емигрантите често са мост между различни народи и култури.Приносът към икономическото и културно развитие на родните им държави и на техните нови родини  трудно може да бъде омаловажаван.                                                       

Samuel/Самюел//1899-1971/ и Bella /Бела/ Spewack /1899-1990/ са съпрузи писатели.Самюел е роден в Украйна.Завършва Висшето училище „Стювесант“ в Ню Йорк.Бела Коен е родена в Букурещ,откъдето емигрира със своето семейство в район Долен Ийст Сайд /Ню Йорк/.Самюел се дипломира в Колумбийския университет /Ню Йорк/.Бела завършва Висшето училище „Уошингтън Ървинг“ и започва да работи за социалистически и леви вестници в Ню Йорк.Така привлича вниманието на Самюел,който работи като репортер.Женят се през 1922 година.

Веднага след това заминават за Москва,където работят като кореспонденти на различни издания в следващите четири години.След завръщането си в САЩ се заселват в Ню Хоуп, щата Пенсилвания.

Самюел написва няколко новели, а семейството започва да пише съвместно пиеси.1930 година получават номинация за Оскар за най-добър оригинален сценарий  за филма „Любимата ми жена“.Двойката е един от най- ярките представители на нюйоркската бохема.Бела започва да работи с великия американски композитор Коул Портър.Огромната по обем работа налага да привлекат в проекта и Самюел.Получават по две награди „Тони“- най- голямата американска театрална награда за най-добър мюзикъл и най- добър автор за проекта им- „Целуни ме Кейт“.

Популярността им нараства още повече с пиесата им –„Трите ми ангела“,по която е направен прочутия филм от златната ера на Холивуд-„Ние не сме ангели“.Животът на семейство Spewack е дори по-богат на събития от тяхното творчество.Писмо на Бела до Сам е адаптирано в едноактна пиеса,която става хит на Бродуей.

Емигрантите Самюел и Бела се превръщат в символ на нюйоркската интелектуална бохема.

 Георги Караджов