Днес,самотата завоюва нови територии.Комуникириме все повече чрез своите компютри,лаптопи,айфони и айпади.Нямаме време дори за едно обикновено кафе с приятели.Знаем повече за далечни страни и народи, отколкото за собствената си държава и населено място.Заблуждение е,че интернет връзката може да замести личния контакт,дружеското ръкостискане,усмивката на човека до нас.Всъщност, интензивния обмен на информация в социалните мрежи с непознати за нас хора, не рядко прикрива липсата на жив и реален допир със заобикалящия ни свят и съществата,които го населяват.Неусетно се превръщаме в самотни души,които просто прекарват времето си пред компютъра.Но, ние сме социални животни и способностите ни за комуникация със себеподобните не изчезват,те просто изчакват подходящия момент да се изявят.В същото време, периодите на самота ни позволяват да се погледнем отстрани и да се опознаем по-добре.Да не забравяме,че големите творци създават своите най-сериозни произведения в тишина- „далеч от безумната тълпа“.
George Matei Cantacuzino Георге Мате Кантакузина 1899-1.11.19060 е румънски архитект,художник и есеист.Роден е във Виена.Потомък на две големи румънски благородни фамилии-Кантакузин и Бибеску. Завършва Висшите училища в Монтрьо и Лозана /Швейцария/ и Националния колеж „Свети Сава“ в Букурещ /Румъния/ /1916/. Участва,като лейтенант от румънските сухопътни войски в Първата световна война. През 1919 година е приет във Висшето училище за изящни изкуства /Париж/.Като студент се включва в реставрационните работи на палат на 10 километра от Букурещ.Започва самостоятелна архитектурна практика.
През 1928 година посещава Рим и Виченца /Италия/ и написва изследване за великия италиански архитект Андреа Паладио. В1930-35 година реализира архитектурния ансамбъл „Ефория“ в румънския град и черноморски курорт Констанца и сградата на Румънското аеронавтично дружество в Брашов. В 1934-40 година проектира сгради с основополагащо значение за румънската архитектура на 20 век- Централата на Румънските авиолинии „Таром“ в Букурещ, Кралския хотел в румънския курорт Мамая,църквата Фламанта в Камплунг. През 1938 година посещава САЩ. През 1942-49 година преподава история и теория на архитектурата в Университета на Букурещ.
Опитва се да избяга от Румъния- арестуван е и прекарва 9 месеца в зловещия затвор Айуд.Осъден е на 5 години принудителен труд.Освободен през 1956 година, за да бъде изпратен в изгнание в провинцията.Умира забравен,изоставен и самотен в Яш /Румъния/.
Днес е признат за един от най- големите румънски архитекти на 20 век.
Георге Кантакузин предпочита самотата и достойнството, за да запише името си в румънската история.