Полезно или вредно е да помагаш на другия?

Колкото и да е странно, оказва се, че е полезно за помагащия и не толкова – за онзи, който получава помощ. Но не е толкова лесно, като те помолят за помощ, да откажеш, дори като знаеш, че това е по-разумната стратегия. Как да намерим баланса?
Учените отдавна са установили, че социалните контакти оказват защитно действие върху здравето на човека. Но напоследък се оказва, че не всички социални контакти водят до един и същ ефект. Печелившите в повечето случаи са онези, които помагат. Когато човек помага, независимо каква е помощта, която оказва, той удължава живота си, намалява стреса, предотвратява възможността да изпадне в депресия. .

8 причини, поради които помагането е полезно 

1.Учи ни да виждаме собствените си проблеми в различна перспектива: като помогнем на човек в беда, сякаш личните ни проблеми губят ужасяващите си размери.
2.Повишава чувството ни за субективно благополучие – оценяваме по-позитивно собственото си здраве.
3.Помага за възстановяването на самоуважението: щом можеш да дадеш нещо на другите, разбираш, че явно имаш какво да даваш.
4.Увеличава способността да се справяме със стреса. 
5.Отървава ни от усещането за самота.
6.Подобрява отношенията в семейството (не се зацикляме над дребните проблеми).
7.Осмисля живота – много хора в днешно време страдат от зловещото безсмислие на всичко, което правят.
8.Засилва чувството на благодарност за това, което имаме.

Как се отразява нашата помощ на другите

Има различни видове помощ – да заведеш приятел на лекар, да купиш хляб на възрастната си съседка или да се погрижиш за болен роднина – това са все примери за физическа помощ. Но помощта може да бъде и емоционална – да изслушаш човека и да му дадеш възможност да „излее“ мъката или да сподели проблема си, а този вид помощ понякога се оказва много по-трудна от пренасянето на тежка чанта. Именно нашето търпение и съчувствие могат да променят живота му и той да успее да преодолее трудностите. Но ако той постоянно се обръща за помощ към околните, може да изпадне в зависимост, което впоследствие да породи безпокойство и вина. 
Понякога нашата помощ наистина е необходима – има случаи, в които върху един човек се струпват толкова много неприятности в един момент, че той просто не би могъл да се справи. Прекрасно е, ако в този момент има приятели, които да го поддържат и да поемат на плещите си решаването на някои негови проблеми. Но често ние поемаме отговорност за някакви простички житейски ситуации, които нашият близък е способен да реши и съвсем сам… стига да не го мързи или просто – да поиска. 
Разбира се, в живота всичко се случва малко по-завоалирано. Никой няма да ви каже: „Знаеш ли – малко ме мързи – направи го вместо мен!“… По-скоро ще чуете: „Аз не мога – ти можеш!“ Представете си, че ваш приятел ви моли за услуга – например да напишете някакъв проект вместо него. Така и така наскоро сте писали, вашият проект е приет, а приятелят ви нещо не успява да изпипва нещата и вече се е комплексирал на тази тема… А иначе е толкова мил! Е, как да не му помогнете? Има и допълнителни обстоятелства: само опитайте да не му помогнете и веднага ще почнат упреците, моралният шантаж: „Що за приятел си ти, щом не искаш да помогнеш?“ В крайна сметка, под натиска на тази „справедлива“ критика вие ще се примирите и ще направите проекта. Ако пък допуснете някаква дребна грешка, пак ще сте виновни. 

Къде е парадоксът?
Да помагаш на хората колкото нужно, толкова и вредно. И най-вече за хората, на които помагаме. Човек сам трябва да решава проблемите си – иначе никога няма да порасне. 
Каквото и да си говорим, в живота е невъзможно да се избягват ситуациите, в които някой ни моли за помощ. Ето няколко съвета, които няма да позволят на вашите добри намерения да проправят „път към ада“:

  • Никога, при никакви обстоятелства не поемайте отговорност за чуждата ситуация – кажете на приятеля си, че можете да му помогнете с някои аспекти от неговия проблем, но основните въпроси е длъжен да реши сам.
  • Огледайте нещата детайлно: какво би могъл той да направи сам? А с какво не би се справил при никакви обстоятелства? А сега помислете защо вашият приятел не е в състояние да направи едно или друго нещо: няма време? И на вас не ви достига. Не умее? И вие по-рано не сте били спец в това. И като премислите всичко, се заемете с решаването само на онази част от проблема, която действително не е по силите на приятеля ви.
  • Обяснете на приятеля си защо не искате да решавате проблема му изцяло – кажете му, че нямате нищо против него, че му вярвате и точно заради това знаете, че той е в състояние да се справи със задачата, която стои пред него. Все пак всеки от нас трябва да се развива и да върви напред. А в това не може без самостоятелно решаване на някои проблеми. Иначе човек си остава на ниво „потребител“, свикнал околните да решават всички проблеми вместо него. 
  • Обяснимо е, ако всичко това ви се стори жестоко. Но замислете се: може би все пак най-важното за всеки човек е да стане независим, силен и  самодостатъчен – да се научи да се справя сам на каквато и възраст да е
 https://spisania.rozali.com/ot-za-jenata/p14646.html

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>