Великият гръцки философ,логик,естествоизпитател Аристотел е основоположник на господстващия днес научен мироглед.Той е и в челото на класациите на най-влиятелните мислители на всички времена.Влиянието му е толкова голямо,че често негови тези и виждания се възприемат без да се разгледат критично в светлината на новите научни открития за човека,технологиите и заобикалящия ни свят.Възниква философско и научно направление,което се противопоставя на безкритичното възприемане на „светът на Аристотел“.То предлага и обосновава друго понятие- „не Аристотелев свят“ или по-кратко „не-А“.В „не А“ света не всичко се развива  според постулатите на учението на великия грък, в него дори някои от тях се опровергават.Привърженици на този нов подход са някои от най-забележителните умове на нашето време. Сред тях се откроява и румънеца Stephane Lupasco /Стефан Лупаско/.

Stephan Lupasco / Стефан Лупаско/ /1900-1988/ е румънски философ Роден  е в Букурещ в семейство,което принадлежи на старата молдовска аристокрация .Благодарение на майка му, то се установява в Париж.След завършването на престижния  лицей „Бюфон“,Лупаско   следва биология,физика и право в прочутата Сорбона.Защитава докторат  през 1935 година.

През 1946 година става изследовател в Националния център за научни изследвания на Франция.Принуден е да напусне,тъй като центърът не може да определи към кое научно направление принадлежат изследванията му.Става световноизвестен с произведението си „Трите материи“/1960/- макрофизична,жива и физична.Новаторските му тези разтърсват научния свят.Започват да го наричат Декарт,Лайбниц,Хегел на 20 век.Но най-точно му приляга сравнението с друг велик физиолог,медик и мислител Клод Бернар- наричат го новия Клод Бернар.

Той е един от създателите на Международния център за трансдисциплинарни изследвания в Париж/1987/.Стилът му на изложение е изключително наситен с термини и значения.Понякога изреченията на Лупаско имат дължината на цяла страница.На основата на идеите на Айнщайн и модерната квантова теория, той създава нова логика,различна от класическата.Подлага под съмнение един от основните логични закони-твърдението е или вярно или грешно и не съществува трета възможност-основа на Аристотевата логика.Дефинира състоянието Т- то не е нито вярно,нито грешно,но преодолява противоречието между да и не на нова,по-високо ниво на реалността и комплексността.Той прилага своята логика във физиката и епистемологията- науката за познанието.На нейна основа изгражда нова теория на съзнанието.

Постиженията на Лупаско доказват значението на неконвенционалното „не-А“ мислене.

  Георги Караджов