КОПОЛА II

Династиите имат ярки представители но и такива,които се намират в тяхната сянка.Историята и поколенията помнят основателите и постигналите най-бляскави успехи.Но гръбнака им са точно тези „по-малко“ известни представители,които не позволяват на постиженията им да изчезнат или бъдат осъдени на забрава.Част от „аурата“ на кралските фамилии са фигурите,които излизат от сянката на знаменитите си предшественици и записват собствена,неповторима страница в „династичната“ история.Франсис Форд Копола е голям творец и забележителна личност,която хвърля дълга,плътна сянка във фамилията Копола.София, дъщеря му, не само излиза от нея,но и открива свой самостоятелен глас.
200px-Sofiacoppola2Sofia Carmina Coppola / София Кармина Копола/1971/ е сценарист, режисьор, продуценти бивша актриса. Прави филмовия си дебют в малка роля в прочутия филм на баща си „Кръстникът” /1972/.Продължава да трупа опит в киното във второстепенна роля, на друг филм на Франсис Копола „Пеги Сю се омъжи“/1986/.Но в истински водораздел се явява ролята на Мери Корлеоне- дъщерята на главния герой в третата част на „Кръстникът“/1990/.За ролята си получава убийствени критики,които поставят под съмнение актьорския й талант.Това е последната й филмова роля.Дебютира,като режисьор с „Обречени да умират“/1999/.Филмът е начало на нейното дългосрочно сътрудничество с голямата актриса и звезда Кирстен Дънст.За това произведение получава възторжени оценки от публиката и критиката.Така намира своето място.
2004 година е паметна за кариерата й.Филмът й „Изгубени в превода“ се превръща в едно от събитията на сезона.За него получава първия си „Оскар“- за оригинален сценарий.Става и едва третата жена режисьор във филмовата история след Лина Вертмюлер и Джейн Кемпиън,която получава номинация за „Оскар“ за най- добър режисьор.Триумфът й се затвърждава с друга престижна награда- „Златен глобус“ за най- добър мюзикъл или комедия. През 2006 година отново разтърсва филмовия свят с режисираната от нея драма „Мария Антоанета“ с Кирстен Дънст в главната роля . През 2010 с драмата „Някъде“, става първата американка и четвърта жена-режисьор,която получава  наградата „Златен лъв“ на най- стария кинофестивал в света- този във Венеция. През 2017 е едва втората жена в историята,която получава наградата за режисура на най- престижния кинофестивал- в Кан. През 2017 поставя операта „Травиата“ за държавната италианска телевизия „РАИ“,която се превръща в тотален хит.Сватбата й е в палацо Маргерита-Берналда /Базиликата/- луксозен хотел,собственост на баща й.
Възходът на фамилията Копола продължава.
 Георги Караджов

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>