Мич Брезунек е един от художниците, чиито творби са част от изложбата „ФОН: Млади автори от Пловдив”, която в периода от 5 юли до 30 август ще дава път на младите в SARIEV Contemporary, Данчoва къща и галерия Cu29.
Инициатива, която се стреми да покаже, че в България изкуство се прави, както и, че има интерес към него.
А младите не са безучастни към тези процеси.
Мич е роден във Франция, но преди няколко години избира да живее в Пловдив. Защо? Художникът разказва в интервю за Ванеса Николова и Vesti.bg.
„Първият път, когато посетих България, беше преди шест години. Тогава все още учех в Националната художествена академия в Лориан, Франция, и с няколко мои състуденти решихме да дойдем и да направим изложба тук”, споделя Мич.
След 3000км, пропътувани с кола, Мич и приятелите му най-сетне пристигат в София и се озовават на площада пред катедралата „Св. Александър Невски”.
„Отворих вратата на колата, излязох и видях три красиви момичета. Едно от тях беше Мартина”, спомня си Мич.
Мич описва случката като любов от пръв поглед. Явно интуицията му не го е подвела.
Три години по-късно той се връща отново в България.
„Аз не избрах Пловдив, Пловдив избра мен. Градът има огромен потенциал за създаване на изкуство”, казва Мич.
Брезунек споделя, че още като дете е обичал да рисува, но тогава все още не е подозирал, че това ще бъде най-голямата страст в живота му.
„Трябваше да изчакам 18 години, за да разбера, че имам потенциал”, добавя той.
По това време Мич е студент в специалност бизнес и мениджмънт, като посещава курс и по рисуване веднъж седмично.
„Преподавателят в курса по рисуване ме посъветва да изоставя мениджмънта и да се пренасоча към изкуствата. Послушах го и до днес съм му благодарен”, споделя Мич.
Брезунек рисува денонощно в продължение на цяла една година, като неговата стая с размери от 8 кв.м се превръща в импровизирано ателие.
Само за година той прави 2000 рисунки, за да успее да се справи отлично на приемния изпит в Националната художествена академия в Лориан.
Мич споделя, че едно от нещата, което най-много харесва да рисува, са герои от анимационни филми, и то – най-забавните и дори глуповати.
„Кой е любимият ти художник?”, питам Мич.
Трудно му е да отговори, защото според него любимите му художници и течения в изкуството се променят в зависимост от настроението му.
„В момента се възхищавам на Филип Гъстън заради стилистиката му, Анри Матис заради цветовете, които използва, Пабло Пикасо заради фигурите му, Вилем Де Кунинг заради свободата, Рубенс заради формите на телата и прочие…”.
За Мич вдъхновението е навсякъде из улиците на Пловдив.
„Толкова много неща се случват само за секунди”, казва той.
Природата също го провокира да твори, така че се опитва да прекарва време сред нея по-често.
С Мич разговаряме и за приликите и разликите между Франция и България.
„Една от най-големите разлики между Франция и България е сиренето. Тук имате само една дума – „сирене”, докато във Франция има толкова много видове сирена, че дори аз не знам голяма част от тях”, казва Мич.
„Другата разлика е ракията.Французите не могат да разберат защо българите ядат салата и в същото време пият 60-градусов алкохол. Във Франция пием силния алкохол след ядене, като диджестиф”, обяснява художникът.
Според Мич нещо, което определено обединява френската и българската култура, е фолклорът.
„Например хорото. Там, където аз съм роден, имаме абсолютно същия танц, но разликата е, че не хващаме другите за ръка, а само за малкото пръстче”, споделя Мич.
Художникът казва, че в родния му регион – Бретан, си имат гайда и дори нещо подобно на събор.
Мич е категоричен, че България е хубаво място за живот.
„България има най-вкусните домати в цяла Европа и толкова красива природа. Езикът е труден и особено в началото на чужденците им е трудно да си намерят работа. Единствената възможност е кол център, в какъвто работя и аз. Но стига да имаш желание и стига да си готов да положиш нужните усилия, не би било проблем да се впишеш тук”.