Срещу Археологическия музей в Хисаря има една бяла, красива сграда. Някога тя била наричана бисерът на Хисаря. В нея живял един представителен мъж със съпругата си. Той се движил във висшите среди и имал влиятелни приятели от правителството и от разузнаването. Името на този мъж е генерал Тодор Марков. Родил се в квартал Момина баня в Хисаря, през 1870 година. Едва ли баща му, който бил свещеник, е предполагал, че синът му ще стане толкова известен.
Като офицер Тодор Марков бил изпратен да следва в Петербург – Русия в Генерал- щабна академия. След завръщането му в българската армия участва в Балканската, в Междусъюзническата и в Първата световна война.
Животът на генерал Марков, способностите му и неговият път като офицер от разузнаването тепърва ще се изследват. Неговите архиви се намират във Велико Търново във Военно-историческия музей. Там са събрани и писмата му, писани на няколко езика, които генералът владеел.
В хисарския Археологически музей има една папка, оставена от съпругата му, след като генерал Марков умира на 17 октомври 1950 година.В тази папка има две снимки, на които е запечатано лицето на известния банкер Атанас Буров. Едната е правена през май 1940 година на стълбите на вилата на генерала. Сред гостите на снимката са Атанас Буров, съпругата му и дъщеря му. Вероятно гостите са дошли в края на май в Хисаря, защото от юни същата година има и друга снимка, в която на видно място отново са застанали Атанас Буров, съпругата му и дъщеря му. Тази снимка е изпратена по пощата от София и на гърба и пише: „ Г-н гененерал Марков – Хисаря. С най- сърдечни спомени!” Калчев.
В хисарската вила на генерал Марков е направена и друга снимка, на която е фотографирана известна на времето си госпожица – Таня Губеделникова. Снимката е правена на 7 май 1939 година в разкошната градина на бялата вила. Генерал Марков е до жена си и подава букет цветя на красивата Таня.
Кои са Губеделникови? Стефан Губеделников простроил в 1946 година фабрика „Верила” – навремето фабрика за производство на машинно масло и маргарин. В Губеделникови на ул. „Иван Шишман” № 12 живял земеделският лидер Никола Петков. Той казал на милионера, че е безумие да влага пари в индустрията, защото комунистите ще вземат всичко, а Стефан Губеделников отговорил: „Какво от това, нали фабриката е българска? Няма къде да отиде….
Като офицер от разузнаването генерал Марков обиколил много страни. Лично Александър Стамболийски като министър- председател на България идва в Хисаря, за да го помоли да стане военен аташе в Турция. Генералният щаб се противопоставя, но генералът отговаря, че ще отиде да служи на отечеството си. Братовият внук на генерал Марков – Иван Марков разказва, че личното познанство на прочутия му роднина с Кемал Ататюрк му спасил живота в Турция. А като доказателство за приятелството между двамата те си разменили сабите.
“Генерал Марков беше бездетен, не ходеше в кръчми, стоеше в къщи и имаше огромна красива библиотека, в която всички книги бяха с кожена подвързия. В селото имаше една баба Гана Костова от рода на хайдут Генчо. Та генерелът ходеше у тях да му пее и записваше всички песни, легенди и предания – разказва друг негов роднина – Никола Серкьов от квартал Момина баня.
Всичко, събрано в областта на народното творчество, етнографията и оръжейното производство, генерал Марков описва и създава в собствената си вила музейна сбирка.
Още докато е жив, генерал Тодор Марков завещава цялото си имущество на фонд „Наша конница” към бившето Министерство на войната.
След преврата на девети септември 1944 година вземат вилата му и я превръщат в санаториум за деца, болни от хепатит. Когато през 1950 година генерал Тодор Марков умира, разграбват и разпиляват имуществото му. Само малка част от него е в читалище „Иван Вазов” и в Археологическия музей . В музея са и онези ценни папки, оставени от съпругата му, които са обект на бъдещи изследвания.
