ЗАТЪМНЕНИЕ

Чрез светлината виждаме по-ясно света. Тя ни позволява да се наслаждаваме на прекрасната флора и фауната,която ни заобикаля.“Осветляването“ на човешките отношения,ни позволява по-добре да разберем другия и дори да станем приятели с него.За съжаление, човешкия живот не е само светлина.Той има и „зони на здрача“,където не всичко е такова,каквото изглежда.Там се сблъскваме с лъжата, лицемерието, дори предателството.Но понякога,съвсем неочаквано там, в „затъмнената“ зона се появява човек,творец,личност или творение,което ни връщат надеждата, че света върви към по-добро.И след затъмнението настъпва „просветление“.
statua_pietrafesaНе бях чувал доскоро за Giovanni Di Gregorio il Pietrafesa /Джовани ди Грегорио ил Пиетрафеза//1579/80-1656/.Артистичният му псевдоним Пиетрафеза идва от името на родното му място,чието древно название е Satriano di Lucania /Базиликата/.Както много италианци, от малък избира артистичното поприще.На 15 години постъпва в Неаполитанското ателие на Фабрицио Сантафеде. Негов модел,като художник, става големия Себастиано дел Пиомбо. Друг изключителен творец „затъмнен“ от великите художници и творци на Апенините.В своето творчество влага страстта си към творчеството, вниманието и към най-.малкия детайл,богатата обща култура,дълбокото религиозно усещане за живота.
Той напуска Неапол и се завръща в родната Базиликата.Заселва се във Виньола,днес Пиньола,където открива художествено ателие.Пиетрафеза е класически художник на италианския барок.
В Марсико Нуово- град и община в провинция Потенца /Базиликата/ изписва  „Въздигането на Дева Мария“ за олтара на манастира на Марсико Нуово.
Творческия му път е „разделен“ между Базиликата и Салерно /днес провинция Кампания/.Животът му в годините 1601-1608 остава „неизвестен“ за историците и изследователите на изкуството.
В периода 1608-1653 година създава серия от художествени произведения на територията на цялото Неаполско кралство.
Надявам се този материал да „върне“ името на един голям майстор в историята на изкуството, както избирането на град Матера и провинция Базиликата за Европейска столица на културата 2019 „осветлиха“ за Европа и света една по-малко известна част от Апенинския полуостров.
  Георги Караджов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *