Атракцията за туристите е и крепостта, за която легендата разказва , че е построена по времето на султан Сюлейман Великолепний.Несполучливите му набези пред Родопската крепост, го амбициран да направи по- голяма. Архитект Мимараз имал задачата за построяването на впечатляващ военен обект. Той не донесъл обаче победи за Сюлейман, наредил още в предварителния договор при неполука, Мимараз или сам да се обеси, или да бъде обесен.Султанският гняв е дошъл и си е отишъл с него и с архитекта, но делото на последния стои нeпоклатимо на високия скалист бряг.
Под крепостта учестено диша яхтеното пристанище.Небето се опъва на него като тъмносин балдахин.Нощта настъпва незабелязано, необезпокоявани и се готви да роди следващия нов ден, слънчев и блестящ,криещ обещания на още по- пракрасни приключения.
Двеста и двадесетте километра разстояние пропътувах с турски автобус, а не с този, с който дойдох от България. Екскурзоводът насочва вниманието към стар римски път, водещ от Мармарис към областният град Мула, намиращ се на 60 км.
Успоредно новото , идеално поддържано и непрекъснато укрепвано , разширявано и украсявано с олеандрови храсти шосе, е старото пътно съоръжение.Преди хилядолетия малкото рибарско селце е носило улова си в града. Тесните балкански пътеки били превърнати на допустимото място в коларски път. Много подпочвени води,мочурищата – го правели бързо непригоден.От Австралия били докарани и засадени стотици евкалиптови дървета с единствената цел-всяко дърво да изпитва от почвата необходимия му един тон вода на ден… Изумително!
