ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Днес, дърветата обграждат старият път, пораснали до гигански размери, а под тунела им, младоженците вървят от край до край, хванати за ръце, за да са така, докато смъртта ги раздели… Традиция, ревниво пазена.

Денизли и изцяло обновен град. Показва не без гордост модерните сгради на медицински университет, театър, библиотека.Всички къщи и тук са почти само двуетажни,  задължително както и по целия път от Европейска Турция до Азиатската част, със слънчеви батерии за отопление. Гръдът има за символ петел и той е навсякъде,готов да запее песен за него.Високо над на населеното място, в полите на планината, посреща древинят Хиераполис.

Слънцето жари, ослепява, но очите трябва  да се отварят все по- широко, а духът да окаже почит на стари строители, архитекти, мислители   , управници.Остатъци от дворци, порти, на обществени сгради, арки. Добре запазен амфитеатър

Некрополис…

Тук няма нито чуденки, нито питанки… само вглъбено мълчание.Долу в равнината пулсира новото, настоящето, вперило се в бъдното. Тук. горе е старото, заслужаващо уважение с уроците, които дава.Ново и стара… Силите им здраво са си стиснали десници, за да са си взаимно полезни, печеливши.

Жегата е стопирана пред една природна магия. Освежаващите води на феномена Памук кале.Белият камък блести; водата си играе с него и с годините оформя водопади,малки и големи басейни, лъкатушещи игриво в краката на човеците рекички.

Щедростта му с дарове към туристите е безгранична. Памук и вода събрани на едно.

 Следва