Апартаментът на Коко Шанел, намиращ се над прочутия бутик на улица „Камбон“ 31, и до днес съществува във вида, в който го е оставила неговата собственичка. Коко обичала да твори, заобиколена от красота и от малките символични предмети, които за нея имали огромно значение. Тя била ужасно суеверна и из цялото жилище и до днес има житни класове, фигурки на лъвове, символи на числото пет и други, важни за Коко знаци.
Историята разказва, че в този апартамент Коко работела, приемала гости, давала интервюта, тук се правели ревютата на модна къща Chanel. Самата Коко до края на живота си нощувала в хотел „Риц“. Благодарение на усилията на самия Карл Лагерфелд в момента апартаментът на Коко е част от модна къща Chanel, която пази спомена за своята основателка и разказва за великата Мадмоазел повече от всяка книга. Ето някои от най-интересните предмети и тяхната история.
Прочутите огледални стълби. Тайната им е, че когато Коко сядала на тях, можела да гледа ревютата на модната си къща без гостите в салона да я виждат. За целта тя трябвало да седне точно на петото стъпало – пет било любимото й число, белязало цялото й творчество.
Полилеят бил изработен през 1920 година по поръчка на самата Коко. В него има зашифровани всички важни за нея символи – числото 5, буквата “G“ – от рожденото й име Габриел – и двойното „С“, което е емблема на Chanel и до ден днешен.
Знаменитият диван, също купен от Шанел през 1920 година. За онова време това била скандално различна мебел – първо диванът бил огромен за тогавашните стандарти и освен това никой не правел мебели в толкова светли цветове, защото нямало как да се почистват.
Лъвовете-защитници, които са и зодиакалният знак на Шанел, са навсякъде. Те и до днес присъстват като символи в бижутата на модната къща.
Коко събирала книги и паравани. Тя нямала възможност да се образова добре като дете и цял живот се опитвала да навакса, като четяла много и намирала в книгите вдъхновение за работата си.
Иконата върху библиотеката останала на Коко за спомен от връзката й с Игор Стравински. Това била единствената ценна вещ, която той успял да изнесе при бягството си от Русия. Стравински я подарил с благодарност на Коко, а тя я запазила до края на живота си.
