Христо Вакарелски бр.234

  един сърцат изследовател на народното ни творчество и бит

Навършват се 40 години от смъртта на видния етнограф и фолклорист 
Автор: Атанас Коев
На 25 ноември се навършват 40 години от смъртта на Христо Вакарелски – виден български етнограф и фолклорист, оставил трайна диря в тези две области на науката.
Изявеният наш учен започва земния си път в село Момина клисура, Пазарджишко на 15 декември 1896 г. Първоначално учи в родното си село, а след това в Пазарджишката гимназия. В периода 1919-1923 г. следва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
След като се дипломира като филолог учителства за около две години първо в Панагюрище, а след това в Роман и Самоков. От 1925 до 1927 г. специализира славянска етнография и етнология в полската столица Варшава.
Завръщайки се в България, той е назначен като уредник в Народния етнографски музей в София, където работи до 1940 г. В края на 1937 г. организира голяма етнографска изложба в столицата на Финландия Хелзинки. Това културно събитие намира голям отзвук във финландската преса, където е обстойно отразено.
От 1941 до 1944 г. видният наш етнограф и фолклорист е директор на току-що създадения Народен музей в Скопие. През този период той допринася много за неговото уреждане и развитие.
 те придобиват изчерпателна информация за нравите и обичаите на народа ни, както и за неговата богата материална и духовна култура.
Видният наш учен и изследовател на народното ни творчество и бит е основател, а следи. От тях те придобиват изчерпателна информация за нравите и обичаите на народа ни, както и за неговата богата материална и духовна култура. това и пръв председател на Българското природо-научно дружество. В  продължение на дълги години той работи по проблемите на българската материална, духовна и обществена култура. Неговите проучвания и студии го налагат като един от водещите наши етнографи и фолклористи през ХХ век.
За своята обширна научна дейност през 1965 г. получава престижната Хердерова награда.
Христо Вакарелски умира на 25 ноември 1979 г. в София, оставяйки ни богато научно наследство.Най-значимият негов труд е „Етнография на България“. През 2002 г. посмъртно е издадена и автобиографичната книга на видния наш учен, озаглавена „Моят път през етнографията“.
Трудовете му и днес се ползват от редица наши университетски преподаватели и множество студенти. От тях те придобиват изчерпателна информация за нравите и обичаите на народа ни, както и за неговата богата материална и духовна култура.
http://www.desant.net/show-news/51575
 
 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>