Проф. Любомир Андрейчин е български езиковед с огромен принос в областта на лингвистиката. Той е един от учените, които поставят основите на съвременната описателна граматика. До смъртта си е ревностен пазител на правилните форми в писмената и говоримата реч. Дълги години води предаването “Родна реч” по Българското национално радио. Бил е директор на Института по български език при БАН, който днес носи неговото име.

Проф. Андрейчин е роден в Габрово на 22 март 1910 г. Тръгва на училище на 5, заедно със сестра си, защото няма кой да го гледа вкъщи – родителите им работят.

Като 6-годишно момче със семейството си

Невероятното в историята на този забележителен човек е, че започва да следва… лесовъдство. Прекъсва следването, което не е по вкуса му и се записва да учи Славянски филологии в Софийския университет. По-късно специализира филология в Ягелонския университет в Краков. Остава да преподава български език в същия университет и защитава докторска дисертация по философия.

В България е работил като коректор, редактор, публицист. От 1941 г. започва научната му кариера на родна земя. През 1950 г. става професор по съвременен български език в Софийския университет. Поканен е за член-кореспондент на Българската академия на науките. През 1957 г. оглавява Института за български език при БАН.

Домът, където е живял проф. Андрейчин

Проф. Любомир Андрейчин има собствено виждане за правописната реформа, проведена през 1945 г., с която се премахва т.нар. “Ят”-ова гласна. Той твърдо отстоява традициите и чистотата на българския език и става родоначалник на въвеждането на консултациите в помощ на правилата за употреба на речта и правописа. Автор е на изданието “Основна българска граматика”, написана през 1942 г. и издадена през 1944-а.

Малцина знаят, че проф. Любомир Андрейчин е човекът, който пръв поисква връщане на обръщенията “госпожо” и “господине”, с които си служим днес. И прави това още преди настъпилите през 90-те години демократични промени – през далечната 1968-а. Тогава пише в един вестник, че почтителната форма на обръщение е не “Моля, другарко и другарю”, а тази, с която общуват културните хора в цяла Европа – “госпожо” и “господине”.

Идеята му е те да се въведат в личните отношения, а “другарю” и “другарко” да си останат в официалните разговори, както “предпочита” тогавашната власт. Примерно, в комуникацията на ниво държава и учреждения, в средите на управляващата партия и пр. Но и това компромисно предложение среща съпротива.

През 1970-а година избухва полемика по въпроса. Към идеята на проф. Андрейчин се присъединяват и други хора от науката и творческите среди. Прокламира я и много популярният по онова време в. “Поглед”, но от Горе веднага се спуска нареждане темата да не се дискутира повече по никакъв начин. С тази груба намеса въпросът е приключен.

Паметната плоча на дома му в кв. “Лозенец”

Проф. Андрейчин има принос и за съществуването на някои трайни наименования, като това на авиокомпания “Балкан” /предишно “Табсо”/. И по този повод си спечелил врагове, но така или иначе “твърдоглавият” професор успял да наложи името, което буквално се е сляло с понятието ни за родна авиация.

Принципите, които извежда проф. Андрейчин относно регулацията на езика, ръководят специалистите-лингвисти по български език и до днес. Ученият умира през 1975 г. Институтът при БАН по български език, носи името на проф. Любомир Андрейчин от 2004 г., и играе важна роля като научен център за изследване и описание на българския език – на историята му, диалектното многообразие в него, съвременното му състояние и връзката му с други езици. Завещанието от предците ни “Българино, знай своя род и език!”, била любима фраза на професора, който на дело доказва предаността си към родния език.

Еми МАРИЯНСКА

https://impressio.dir.bg/bukvi/lingvistat-koyto-predlaga-vavezhdaneto-na-obrashteniyata-gospozho-i-gospodine-oshte-prez-70-te-godini-na-minaliya-vek