Древен свят

Най-старите описания на спешни състояния се срещат в различни източници на Древния свят. Исторически сведения има в месопотамските клинописни глинени плочки, в древнокитайските медицински текстове и в древноиндийски писания. В древноегипетския медицински папирус на Смит (наречен на американския археолог Едуин Смит), известен още като Хирургичен папирус и датиран от ХVІ век пр.н.е., се съдържат 48 параграфа с описания на травми, от които 27 на главата, както и тяхното третиране. В папируса на Еберс (наречен на немския професор Георг Еберс) се описва лечение на астматичен пристъп и т.н. В папируса на Хърст се описва помощ при различни видове ухапвания (от човек, прасе, лъв, крокодил). В Бруклинския медицински папирус (450 г. пр.н.е.) се дават лекове при ухапване от 38 вида змии, скорпиони и тарантули. За приноса на древногръцките медицински школи към овладяване на спешните състояния свидетелстват множество текстове, включително трудовете на Бащата на медицината Хипократ (460 – 377 г. пр.н.е.), както и графични и релефни изображения. В Римската империя спешна медицина се практикува главно от военните лекари в пехотните легиони, също и в гладиаторските школи. Найизвестният римски лекар от гръцки произход Клавдий Гален (129 – 200 г.) усъвършенства своето медицинско изкуство, като лекува тежки животозастрашаващи травми на гладиаторите в град Пергам, преди да стане придворен лекар на император Марк Аврелий в Рим.

Средновековие

Редица епидемии отнемат хиляди човешки животи в средновековна Европа. Лечебната помощ в епидемична обстановка е неразривно свързана с потребността от подходящ транспорт. Като санитарен транспорт за извозване на болните и починалите служат каруци. През 1098 г. рицарите кръстоносци от ордена „Св. Лазар” създават лазарети за превозване и лечение на заразноболни. През 1099 г. рицари създават ордена „Св. Йоан“ и лекуват болни и ранени поклонници по пътя към Светите земи, поради което стават известни като рицарите хоспиталиери.

Средновековната арабска медицинска школа също допринася за развитието на спешните грижи. Персийският лекар Разес (Абу Бакр Мухамад ибн Закария ал-Рази, 865 – 925 г.) посвещава една от книгите си на спешните състояния; въвежда гипсовата превръзка за счупени кости. Обобщавайки и доразвивайки постиженията на античната медицина, в своите книги животоспасяващо лечение описва и най-известният арабски лекар Авицена (Абу Али Хюсеин ибн Абдала ибн Сина, 980 – 1037 г.).

ХVІІІ век

През 1774 г. в Лондон е създадено Общество за възстановяване на удавници. Двамата лекариоснователи (William Hawes, Thomas Cogan) са провокирани от ежегодно нарастващите случаи на удавяне в река Темза, главно на работници в търговията, чийто брой през 1773 г. достига 123. Те обявяват възнаграждение за всеки, който спаси удавник или донесе при тях току-що удавен, прилагат и усъвършенстват техники за възстановяване на дишането и сърдечната дейност. Тяхната инициатива прераства в основаването на Кралското хуманно общество в Англия. По време на Наполеоновите войни, през 1792 г. Доминик Жан Ларей – главен хирург в армията на Наполеон Бонапарт, въвежда т. нар. „летящи линейки“ за извозване на ранените от бойното поле, които представляват файтони с коне. С тях значително се съкращава времето от раняването до оказването на медицинска помощ, което увеличава шанса за спасяване на живота. Тези линейки са адаптирани в зависимост от терена: с камили за пустинята в Египет и с мулета за планините в Испания, Полша и Русия. Същият лекар въвежда термина „триаж“ – сортировка на ранените според степента на тежест на състоянието и потребността от срочна намеса. Линейките са оборудвани с турникети, превързочни материали, ампутационни кутии, задължителните червени одеала, който, заради психологичното състояние на ранения, да прикриват размера на загубата на кръв.

Линейките на барон Доминик Жан Ларей

ХІХ век

В Лондон и Париж по време на холерната епидемия през 1832 г. се използват носилки и карети за болните (линейки за пациенти) и на починалите (трупни линейки).

Първата в света организация за женска помощ във военна обстановка е Крестовоздвиженская община сестёр попечения о раненых и больных – създадена през 1854 г. в Санкт Петербург по инициатива на великата княгиня Елена Павловна Романова, по повод Кримската война (1853 – 1856). Групата е обучена и ръководена от руския хирург Николай Пирогов. На 9 ноември 1854 г. първите 28 милосърдни сестри потеглят към фронта в Севастопол, а до края на войната броят им става 202. Сестрите оказват първа помощ, правят превръзки, асистират при операции, участват в разпределянето на ранените според степента на тежест и полагат еднакви грижи както за руските, така и за пленените турски, английски и френски войници.

В Кримската война, от другата страна на фронтовата линия, във военномедицинската служба на английската армия в Скутари (Турция) помагат 38 сестри доброволки, организирани от англичанката Флорънс Найтингейл (1820 – 1910), призната за основателка на съвременната сестринска професия. Забележителният руски хирург Николай Иванович Пирогов (1810 – 1881) доказва своите животоспасяващи умения във военна и в мирна обстановка и има огромен принос към спешната медицина и военно-полевата хирургия. През 1847 г. в Кавказката война той за първи път оперира с етерна наркоза на бойното поле и прилага своите виждания за медицинска сортировка. Когато е на 67-годишна възраст е призован от руския император Александър ІІ в България като главен хирург на руската армия и организатор на медицинските грижи по време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.). Пирогов пристига в България на 10 октомври 1877 г. във военно-полевата болница в село Горна Студена, Плевенско. До края на войната посещава много населени места и лекува както войниците, така и местното българско население.

През 1864 г. Американският конгрес приема първия Закон за създаване на единна система от линейки в армията на Съединените щати – линейките са карети. Първата гражданска служба за спешна помощ със собствена линейка-карета е създадена през 1865 г. към болница в Синсинати (Охайо, САЩ). По-късно такива са създадени и към болници в други американски градове.

 

Санитарни влакове за превозване на ранени и болни подпомагат триажирането и спешната помощ през Гражданската война в САЩ, Руско-турската война и Първата световна война. Първият руски санитарен влак потегля на 8 май 1877 г. от Николаевската гара в Санкт Петербург, за да участва в Руско-турската война. Пожар във Виенската опера на 8 декември 1881г. причинява смъртта на 479 души, много пострадали са с тежки изгаряния и травми. През януари 1882 г. професор Яромир Мунди, свидетел на пожара, представя на император Франц-Йосиф I проект за създаване на Общество на спасителите доброволци. Обществото е учредено през април и в него участват лекари и студенти по медицина. Първата станция за бърза помощ на тази организация е открита на 1 май 1883 г. В нея професор Мунди работи едновременно като управител, лекар и кочияш. През 1877 г. в Лондон е основана St John Ambulance Association за обучение на доброволци и санитарен транспорт. През 1887 г. е създадена St Jonh Ambulance Brigade за оказване на първа помощ при големи обществени събития. Сред най-многолюдните събития, където организацията се включва, е юбилеят на кралица Виктория през 1887 г. Първата станция „Бърза помощ“ на територията на Руската империя е създадена през 1897г. във Варшава. Впоследствие аналогични станции са изградени в Москва и Санкт Петербург.

В самия край на ХІХ век се появяват първите моторизирани линейки, които заменят теглените от жива сила карети: през 1899 г. – първата линейка електомобил към болница в Чикаго, през 1900 г. – шест линейки електромобили към болници в Ню Йорк.

 

ХХ век

Първият травма-център е разкрит през 1911 г. в Университетската болница в Луисвил (Кентъки, САЩ), който в модернизиран вид функционира и днес. Неговият създател – хирургът Арнолд Грисуолд, през следващите години оборудва автомобилите на полицията и пожарната и обучава техните служители да оказват първа помощ на пострадали в инциденти. През 1961 г. четирима американски лекари напускат частната си практика и стартират непрекъснато 24-часово спешно медицинско обслужване – това е първото истинско спешно отделение, създадено в град Александрия (Вирджиния, САЩ). Официалното признаване на специалността „спешна медицина“ като самостоятелна медицинска специалност е през 1979 г. в САЩ.

Спешно телефонно повикване

Първият спешен телефонен номер 999 започва да функционира в Лондон на 1 юли 1937 г. През 1946 г. в Лос Анджелис стартира спешен телефон 116. Спешен номер 111 е въведен в градовете Мастъртън и Картъртън в Нова Зеландия на 29 септември 1958 г. През 1959 г. спешен номер 999 е възприет в град Уинипег в Канада. През 1961 г. за по-големите населени места в Австралия е въведен номер 000, който през 80- те години на ХХ век покрива цялата страна. За първи път спешният телефон 911 започва да се използва на 16 февруари 1968 г. в щата Алабама (САЩ). Постепенно отделните държави въвеждат свои номера за спешни повиквания.

Ползван материал с автор доц. д-р Лора Георгиева, д.м.