Капитан Васил Димитров Дачев бр.232

Той е Вапцаровски випуск на Морско училище (1948-1953 )
2020 VASIL DACHEV SNIMKAВасил Дачев е роден е на 14 януари 1932 г в град Бургас. Завършил е гимназия в родния си град, а през 1953 г. – Висшето Военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров,“ със специалност инженер-корабоводител.Бил е капитан е далечно плаване в басейна на река Дунав и щурман далечно плаване по морета и океани.Плавал е с кораби на Българско речно плаване, Български морски флот и пътническото параходство „Балканшип“. С пасажерски кораб „Варна” е посетил всички значими пристанища от Шпицберген до екватора.
В стопанския живот е бил заместник-генерален директор на Научно-производствен комбинат за радионавигационна апаратура „Черно море“. Васил Дачев е заслужил деятел на плувния спорт, главен секретар на Български Морски съюз.
Автор е на стихосбирките: „Деветата вълна„, „Сол и хляб„, “Ах, този Нептун!…”, “По гребени и в бездни на вълните”, “Песъчинки в прибоя” и “Риба на сухо”.
Неговият многотомник „По сините алеи на планетата“ включва пътеписите „Великото море на залеза„, “Солените перли на Атлантика„, „В лоното на викингите” “Под ледената шапка на планетата“ и “Черната перла“.
В етап на последна редакция са книгите: „По талвега на великата река“ и „На море всичко се случва
Автор и изпълнител е на песни за морето, изпълнявани на фестивала „Море и спомени“.
Получил е много награди на наши и международни литературни конкурси, посветени на морето и морските труженици.
Литературните, обществените и спортни изяви на капитан Васил Димитров Дачев са широко отразени в медиите. В Интернет има повече от 150 връзки към страници, свързани с неговото име.
През 2010 година Васил Дачев е приет за член на Съюза на българските писатели.
РАЗСТРЕЛЪТ
На Никола Вапцаров
„Разстрел, и след разстрела” – Знаме
и Зов и Песен за човека,
и Слово – неугасващ пламък
изгрял в сърцата ни вовеки.
 
„Разстрел, и след разстрела” – Вечност.
Любов и Вяра не умират!
Безсилни са за теб картечи
бунтовно чедо на Пирина.
 
Затуй е „просто и логично”,
че няма за герой забрава,
че все по-крепко се обичаме
с любов по-жарка от жарава.
СПОМЕН ЗА ВАПЦАРОВ
Откърмен си с повелите на горди мури,
с комитските пароли на Пирин
и в ласките, и яростта на морски бури
на родното море стана достоен син.
Аз помня твоите звезди над Фамгуста
„и трюмовете пълни с лепкав мрак”,
и майката осъмвала край пруста,
но не дочакала бунтовника моряк.
 
Проклинам залпа проехтял в тунела,
коварството на гузния свинец
и славя Вярата пред смърт чело не свела,
и Словото ти мъдро на светец.
 
Днес чувам твоя глас в прибоя,
защото в бурите сме пак със теб,
десницата ти търся във Двубоя
с разкапания в злоба свят свиреп.
 
Видях сълза в зрънце от твойта Вяра
и бриз бунтовен в душните простори,
и тръгвам с тебе да запаля фара
за свят под слънцето да се преборим.
Васил Дачев
 предоставя Мария Герасова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *