Хармонията е в основата на нашия живот.Хармоничните отношения между хората и човешките общности,позволяват тяхното мирно съвместно съществуване.Тя успокоява мисли,мотивира за действие,отваря сетивата за заобикалящия свят.А какво е хармонията без симетрия?!
Симетричните конструкции и съотношения „гарантират“ стабилността на нашето общество.Но дали тази стабилност е достатъчна, за да оцелее социалната ни среда?Мисля,че не,защото за себе си свързва устойчивостта със застой. А той изключва развитието,като възможност. Нещо трябва да си „изкриви“,за да потърсим и открием нови хоризонти.
Екорше на кон и неговия ездач, направен между 1766 и 1771 от Хоноре Фрагонард.
Така, Honore Fragonard /Оноре Фрагонар/ /173 -1799/ дипломиран хирург „дръзва“ да опита непознатото и започва работа в първата ветеринарна клиника в света,тази в Лион /Франция//1862/.Чрез покровителството на крал Луи XV,тя прераства в Национална ветеринарна клиника /Париж/, където Фрагонар първи професор по анатомия. Заниманията му там довеждат до уволнението му след 6 години, като „луд човек“. Това не му пречи по-късно да оглави катедрата по анатомия в новосъздаденото Медицинско училище на Париж.
В историята на науката и изкуството по известен е неговият братовчед Jean Honore Fragonard /Жан Оноре Фрагонар//1732-1806/ велик френски художник и график. Жан Оноре „обръща“ гръб на уважаваната професия на баща си-нотариус,за да се обучава в ателието на прочутия художник и майстор на стила рококо Франсоа Буше.Пътуване в Италия му позволява да се запознае с италианската,холандската и фламандската живописни школи.Великият Дени Дидро го представя на крал Луи XV и той става любимия художник на висшата аристокрация.Неговото огромно творчество,бележи връхната точка на развитието на направлението рококо в живописта.Нежните цветове,виртуозният рисунък,бляскавите хармонии на картините му поразяват въображението.Образите в тях сякаш принадлежат на друг,приказен свят, далеч от суровата действителност.
Грандиозните произведения на барока,които потискат със своя мащаб и сила се „трансформират“ в причудливи, изненадващи,често асиметрични композиции, които не „смазват“ а стимулират отделния човек, да надскочи своите интелектуални и духовни граници.Не случайно, кървавата Френска буржоазна революция обрича Фрагонар на забрава, но не завинаги.На 5.12. 2013 година, портрета му на херцог Даркур е продаден за 17 100 500 лири стерлинги- най-високата цена платена за „стар“ майстор същата година.
Сега разбрах защо Фрагонар е един от най-любимите ми художници.
Асиметрията е „майката“ на иновацията днес, а той е нейният първомайстор.