Медицината в Древен Египет бр.234

Имхотеп (ок. 2750 пр.н.е.) е висш чиновник от времето на III египетска династия. Той е навярно първият гений, за чието съществуване има достоверни данни. Имхотеп e бил върховен жрец, астроном, мъдър съветник, архитект, лекар и първосвещеник, предполага се, че има заслуги за въвеждането на календара. В по-късните епохи е почитан като бог на лечението, а гърците пренасят култа към него и го свързват със своя бог на медицината – Асклепий. Имхотеп бил един от малкото хора с неблагороден произход, които били обожествени. Древните египтяни изпитвали към него такова уважение и възхищение, че по-късно го обявили за покровител на писарите. (http://bg.wikipedia.org/wiki/Имхотеп)
Нивото на развитие, постигнато в областта на медицината в Древен Египет, е доста изумително. Откритията, направени по време на разкопките, изумили както археолозите, така и историците, тъй като нито един историк не очаквал една толкова силно развита технология у цивилизация, живяла 3,000 години преди новата ера.
Било разкрито, посредством рентгенови анализи върху мумиите, че в Древен Египет е била практикувана мозъчна хирургия. При това тези операции са били провеждани с помощта на високопрофесионални техники. Когато били изследвани черепите на мумиите, които са били подложени на операция, можело да се види, че оперираните страни са били разрязани много правилно. Били открити дори зараснали черепни кости, което доказва, че тези хора са живели след мозъчната операция.
Друг пример пък са някои лекарства. Благодарение на бързия напредък в експерименталната наука през 19-и век бе направена и голяма крачка в областта на медицината. Откриването на антибиотиците бе едно от най-големите постижения, направени през този век. Думата ,,откритие” обаче не е много правилна, защото много от тези техники вече са били известни на древните египтяни.
По време на разкопките били разкрити също така и множество медицински техники и инструменти, използвани от древните египтяни преди 5,000 години, освен тези за мумифициране. Можем да изброим множество подробности във връзка с това:
♦ Жреците, заангажирани с медицина в Древен Египет, лекували всички видове болести в своите храмове. Точно както днес, египетските доктори са се били специализирали в различни сфери на медицината. Всеки един доктор притежавал свой собствен клон. От очни лекари до зъболекари, множество специализирани лекари оказвали услуги на народа.
♦ Лекарите в Древен Египет били ръководени от държавата. Ако пациент не успеел да се възстанови или умре, то държавата разследвала причините и определяла дали методът на лечение, който бил използван от доктора, противоречал на правилата или не. Ако по време на лечението бил допуснат някакъв пропуск, това се установявало и докторите били наказвани в рамките на закона.
♦ Всеки един храм притежавал добре оборудвана лаборатория, в която били приготвяни и съхранявани лекарства.
♦ Първите стъпки на фармакологията и примери за употреба на превръзки и компреси датират от времето на Древен Египет. Папирусът на Смит описва как лепкави ленти, направени от лен, са били използвани за лечението на рани. Ленът също така бил и идеален материал за извършването на превръзки.
♦ Археологическите открития са разкрили подробна картина на медицинската практика. Освен това били открити и имената и титлите на повече от 100 лекари, специализирали се в собствените си сфери.
♦ В релеф на стената на храм в Ком Омбо имало направена дупка, а в нея била поставена кутия с хирургически инструменти. Тази кутия съдържала голяма метална ножица, хирургически ножове, триони, сонди, шпатули, малки куки и клещи.
♦ Използваните техники били многобройни и разнообразни. Счупвания и пуквания били съединявани, били използвани шини и отворени рани били зашивани. Счупвания, излекувани с голям успех, могат да бъдат забелязани при повечето мумии.
♦ Въпреки че по мумиите не били открити никакви следи от хирургически шевове, в папируса на Смит (който изцяло е посветен на медицината) съществуват 13 справки за шиене на рани. Това показва, че египтяните са умеели правилно да зашиват рани, при което бил използван ленен конец. Иглите по всяка вероятност са били направени от мед.
♦ Египетските лекари са можели да правят разлика между стерилни рани и инфектирани такива. Те използвали смес от козя мас, масло от ела и счукан грах за почистване на инфектираните рани.
♦ Откриването на пеницилина и антибиотиците бе направено относително неотдавна. Древните египтяни обаче използвали първия органичен вариант на тези терапии. Нещо повече, египтяните били запознати с различните видове антибиотици. Те пишели рецепти, подходящи за различните видове болести.
http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_02_b.php

Лекарите-магове натрупвали знания в т. нар “школи на живота” – едновременно храмове, болници и университети. Там те научавали всичко, което им било необходимо, за да пазят човешкото здраве. Лечението в Древен Египет било смесица между медицина и богослужение.
В Египет натрупва медицински знания и самият Хипократ, най-великият медик на древността. Той отишъл в долината на Нил през 458 г. пр. Христа и останал там на тригодишно обучение. По-късно наученото Хипократ предал на западните цивилизации.
Много изрази, използвани днес, са доказателство за това, че съвременната медицина дължи невероятно много на Египет. Така например, думата “фармация” идва от pharmaki, което на египетски означава “този, който гарантира сигурност”. “Фармаки” е и едно от 300-те имена на бог Тот.
 
 
Развитата металургия в Древен Египет

В най-общ смисъл металургията е научен и технологичен дял, който включва рафиниране от сурови материали, оформяне и запазване на метали и техните сплави. Проучване, проведено върху древноегипетската цивилизация, показва, че преди 3000 – 3500 години египтяните са станали експерти в извличането и обработването на различни метали и минерали, и особено на злато, мед и желязо. Тяхната високоразвита металургия показва, че древните египтяни са били напреднали в откриването, извличането и обработването на руди и са имали развити познания по химия. 

Археологическите проучвания са разкрили, че древните египтяни са извършвали изчерпателни изследвания върху медната руда и са произвеждали метални сплави преди около 3400 г. пр.н.е. По време на Четвъртата династия (около 2900 г. пр.н.е.) минните проучвания и операции са били контролирани от много старши по чин служители и е известно, че са били ръководени от синовете на Фараона.

Фината изработка на бижутата показва, че са били използвани изключително прецизни златарски инструменти. При липсата на едно такова оборудване фина изработка като тази би била невъзможна. Качеството и изтънчеността на египетското златарство е равно на това, което съществува днес.

Освен мед древните египтяни често използвали и желязо. За създаването на бронз бил използван калай, а за оцветяване на стъклото – кобалт. Метали, които не се намирали в Египет по естествен път, били докарвани от други региони и по-специално от Персия.

Техният най-често използван и най-високо оценяван метал бил златото. В Египет и в части от днешен Судан са открити хиляди златни мини. Един папирус, датиращ отпреди XIV век пр.н.е., който съдържа плановете на златна мина близо до Аполинополис, разкрива професионализма на древните египтяни в това отношение. Папирусът описва строителството на повече от 1300 къщи около мината само за осигуряване на подслон на работниците в нея. Оттук става ясно и значението на златарството и бижутерството в Древен Египет. Всъщност хилядите декоративни златни предмети, открити по време на археологическите разкопки, са показател за това, че древните египтяни са били специалисти в миньорството и металообработката.

Това също така ни показва, че древните египтяни са притежавали научното знание и технология, необходими за разпознаване на металните слоеве, извличане на руда от тях, рафиниране на извлечените метали и смесването им с цел получаването на сплави.

 https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?topic=309.0

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>