Всички знаем, че всяка наздравица, вдигната на празник, сватба, рожден ден или честване, е придружена с чукане на чашите. Питали ли сте се, какъв е смисълът на това и какво означава?

Легендите са много. Една от тях разказва, че през Средновековието хората чукали чашите, за да изгонят демоните от алкохолните напитки, които омайват пиещите. Ето защо правилото важи само за чашите с алкохол. Хората свързвали звъна на чашите със звъна на камбаните в църквите, за който се вярвало, че гони тъмните сили.

Друго обяснение, дошло от средните векове, е лошият навик аристократите да премахват противниците си, като ги поканят на масата си, а после им сипят отрова в чашата. За да си върнат доверието един към друг, сътрапезниците – домакини и гости -  вдигали чаши и силно ги чукали така, че виното да се смеси. Друго обяснение за символичната размяна на вино между чашите при силно чукане е, че така се засвидетелства приятелство. Имайте предвид, че още от римско време, чак до 18 век, чашите дори на богатите били предимно от различни метални сплави и по-рядко – от стъкло, въпреки че още в Античността са били изработвани стъклени луксозни съдини. От Средновековието датира и обичаят домакинът винаги пръв да отпива от виното.

Има сведения, че древните шумери имали много и сложни ритуали, свързани с пиенето и наздравиците, но никъде не се споменава чукането на чаши.

При древните гърци вероятно при пиене на вино чашите били почуквани, защото те придавали на винопиенето значение на ритуал, свързан с идеята за красота и духовност, а звънът на чашите бил такъв символ.

Разказват, че старите германски племена чукали чашите преди всяко отпиване, за да изплашат духовете. А пък конниците от номадските племена украсявали чашите със звънци и други предмети, за да вдигат шум и да държат злото далеч от хората. По време на тибетската династия Шан имало обичай “да се вдига шум” преди изпиването на първата чаша за щастие и благоденствие.

Днес обикновено чукането на чаши при наздравица означава покана за веселба, пожелание за щастие. В някои страни, обаче, почукването е елемент от сложна етична и ритуална система,  отразяваща някаква обществена йерархия. В Япония, по време на  непринудени вечери, при вдигане на наздравица приятелите вдигат чашите на еднакво ниво. Но при официална или служебна вечеря, когато на някого му се наложи да се чукне с по-високопоставено лице, поставя чашата си по-ниско от неговата в знак на уважение и почит.

Ако искате да знаете какво означава английската дума за наздравица “cheers”, то едно от вероятните обяснения е, че тя има старофренски произход - chiere, което означава „лице”. Вероятно хората се призовавали да направят „добро лице”, т.е. да имат добър и весел изглед, когато започват празненството.

Тук ви представяме и снимки как е най-правилно да държите чашата при чукане.

под редакторството на Ира Антонова 

тагове: чукане, чаши, наздравица